и си изяждаме закуската и им казваме колко е хубава, след което им
благодарим и те ни благодарят и си тръгваме! И така всички ще са
направили всичко по реда си, както си е по обичая, а за тях това е най-
важното. Освен това те не мислят, че са бедни, защото тук всички са
бедни! Те обаче не са толкова бедни, че да не могат да си позволят да
направят каквото е редно! Виж това би било сиромашия!
Аннаграма я беше зяпнала с отворена уста.
- Внимавай, какво ще кажеш по-нататък, - предупреди я задъхано
Тифани – А най-добре нищо не казвай.
На закуска имаше пържени яйца с бекон. Те бяха изядени посред
учтива тишина. След това, поддържайки същата тишина, само дето вече
навън, те отлетяха обратно към онова, което хората сигурно винаги ще
наричат къщурката на Госпожица Предалова.
До нея пристъпяше от крак на крак едно малко момченце. Щом те
кацнаха, то изстреля:
- Госпожа Ойнабаби каза, че бебето е на път да излезе и още каза, че
ще ми дадете едно пени за тичането до вас.
- Ти нали си имаш чанта? – обърна се към Аннаграма Тифани.
- Да, ами, купища.
- Имах предвид чанта за спешни случаи. Нали разбираш, каквато ти
стои до вратата и където държиш всичко, което може да ти потрябва ако...
141
Тифани си отбеляза ужасеното изражение на лицето на другата
девойка.
- Е добре, значи нямаш чанта. Ще трябва да се оправяме с каквото
има. Дай му пени и да потегляме.
- Не може ли да викнем някого за помощ, ако нещата се оплескат? –
попита Аннаграма като излетяха.
- Ние сме помощта, - отговори и простичко Тифани – А понеже това
е твоят участък, ще ти дам наистина мъчната работа...
... която беше да заглавичква г-жа Ойнабаби. Която не беше вещица, макар че хората си мислеха че е. Тя изглеждаше като такава... тоест като
такава жена, която е изкупила всичко от каталога на Бофо в деня на
Специалната Промоция за Космати Брадавици. И беше леко смахната и не
биваше да бъде допускана на миля растояние от всяка първа родилка, защото удаде ли и се случай, много съвестно ще им разкаже (или поне
разкикоти) за всичко, което може да тръгне накриво, и то така, че да звучи
сякаш задължително ще тръгне накриво. Иначе не беше чак толкова зле
като болногледачка, стига да я спреш някак да налага лапи от разни бурени
където свари.
Раждането не мина без рев и малко зор, но не чак толкова, колкото
беше предсказала г-жа Ойнабаби, и се роди момченце, което не излезе
изтърсаче само защото Тифани го хвана; Аннаграма просто не знаеше, как
се държи бебе и щеше да го изтърси.
Но пък тя изглеждаше добре с островърха шапка и понеже беше
несъмнено по-голяма от Тифани и не свърши почти никаква работа, останалите жени решиха, че тя е главната.
Тифани я остави да държи бебето (този път с правилната страна
нагоре) с гордо изражение и потегли на дългия си полет през горите за Тир
на Ог. Вечерта беше ясна, но от време на време вятърът издухваше от
дърветата жилещи снежни кристалчета. Пътуването беше изтощително и
много, ама много студено. Той няма как да знае къде съм аз, повтаряше си
тя летейки в здрача. И той не е особено умен. А зимата все някога трябва
да свърши, нали така?
Ъ... как? – обади се Вторият и Акъл. Мис Тик каза, че трябва просто
да си там, но все ще трябва да направиш и още нещо, нали?
Сигурно ще трябва да походя малко боса, предположи Тифани.
Ама навсякъде ли? – зачуди се Вторият и Акъл, докато тя лавираше
между стволовете на дърветата.
Сигурно това е като да си кралица, намеси се Третият и Акъл. Тя
трябва само да си седи в двореца и може би от време на време да излиза с
голямата карета да маха на хората, а царуването в цялата обширна държава
си върви по реда си.
142
Но докато се мъчеше да не се блъсне в поредните дървета, тя
избягваше и сблъскването с още една писклива мисълчица, постоянно
опитваща се да пропълзи в ума и: „Рано или късно, все някак той ще те
намери... и какво значи, че щял да направи себе си човек?” Заместник-началник Пощата Грош не вярваше в доктори. Те само те
разболяват, така смяташе той. Затова всяка сутрин слагаше сяра в чорапите
си и с гордост можеше да заяви, че цял живот и един ден болест не е видял.
Може би, защото много рядко някой го доближаваше, заради миризмата.
Нещо обаче го доближи. Бурен вятър нахлу в пощенския му офис, когато една сутрин той отвори вратата и отвя чорапите му в неизвесна