посока.16
И никой не чу, как Зимеделецът каза:
- Сяра, колкото да направиш човек.
Когато Тифани влезе, отупвайки снега от ботушите си, Леля Ог
седеше до огъня.
- Ама ти си премръзнала, - каза Леля – Това което ти трябва, е чаша
горещо мляко с една капчица бренди, и ще те оправи.
- Ооо, д-д-да... – успя някак да смотолеви през тракащите си зъби
Тифани.
- Тогава що не донесеш едно и за мен, а? – каза Леля – Пошегувах се.
Ти сядай да се топлиш, а за пиенето ще се погрижа аз.
Краката на Тифани бяха като буци лед. Тя клекна до огъня и
протегна ръце към осажденото котле на голямата му черна кука. То тъкмо
къкреше.
Нагласяш си ума правилно, и балансираш. Протягаш ръце, обгръщаш
котлето с длани и се концентрираш и още повече се концентрираш върху
премръзналите ти крака.
След някое време стъпалата и се затоплиха и после...
- Оу! – Тифани отдръпна ръцете си и засмука пръстите си.
- Не си беше нагласила ума, - отбеляза Леля от вратата.
- Добре де, ама, знаеш ли, то не е чак толкова лесно като си имала
тежък ден и не си се наспала и Зимеделецът да те преследва, - ядоса се
Тифани.
- Огъня това не го интересува, - сви рамене Леля – Хайде на
горещото мляко.
16 бел. авт.: За това писаха вестниците и малко по-късно една вдовица му писа, колко била възхитена
най-сетне да види мъж, който наистина да разбира от хигиена. По късно те били видени заедно, така че, както се казва, хванали са нещо...
143
Когато Тифани се постопли, нещата малко се пооправиха. Тя се
зачуди, колко ли бренди е сипала в млякото Леля. Леля си беше направила
едно и за себе си, като, кой знае, може и да беше капнала малко мляко в
брендито.
- Е, нали ти е хубаво и удобно? – подметна след някое време Леля.
- За секс ли ще приказваме? – попита Тифани.
- Някой да е казвал, че ще е това? – отвърна невинно Леля.
- Имах аз нещо като чувство, - каза Тифани – И аз знам откъде идват
бебетата, Г-жо Ог.
- Да се ненадява човек.
- Знам също и как пръкват там. Израстнах на чифлик и имам много
по-големи сестри.
- Хубаво тогава, - рече Леля – Та значи, излиза, че си готова за
живота та дрънка. И не остава много на какво да те науча, както гледам. То
и по мен никога не се е прехласвал някой бог, ако си спомням правилно.
Поласкана си, а?
- Не! – после Тифани видя усмивката на Леля и си призна – Добре де, малко.
- А страх ли те е от него?
- Да.
- Е, горкичкият малко ги пообърка нещата. А толкова добре го беше
започнал с всичките ледени рози и ала-бала, а после като му се прииска да
си покаже мускулите и хайде. Типично. Но не бива да се страхуваш от
него. Той от теб трябва да се страхува.
- Защо? Защото се преструвам на цветната жена ли?
- Защото си момиче, бе момиче! На какво прилича това, умно
момиче, а да не може да завърти някакво си момче около малкия си пръст?
Той е хлътнал по теб. С една само думичка можеш да направиш от живота
му мизерия. Виж, аз като бях момиче, един младеж насмалко да се хвърли
от Ланкърския Мост, защото бях отхвърлила ухажването му.
- Така ли? И какво стана?
- Разотхвърлих го. Е, толкова мил изглеждаше, както беше застанал
там, и си мислех аз, ей това ако не е хубав задник... - Леля се облегна – А и
виж горкичкото ми Грибонченце. В бой ще размаже когото си ще. Да, но
малкото бяло котенце на Есме като му скочи, сега сиромахчето на леля не
ще да влезе в стаята без отначало да промуши главичка през вратата да
види, дали нея я няма вътре. Само като му видиш личицето като се
оглежда. Цялото набръчкано. Разбира се, ако поиска, ще я разпарчетоса
само с единия си нокът, да но тя вече му е оправила главата.
- Искаш да кажеш, да се опитам да издращя лицето на Зимеделеца, така ли?
144
- Не, не, защо ти е да си толкова проклета. Остави му мъничко
надежда. Бъди любезна, но твърда...
- Но той иска да се ожени за мен!
- Добре.
- Добре ли?
- Това значи, че иска да си останете приятели занапред. Не му казвай
нито да, нито не. Дръж се с него като кралица. Той трябва да се научи да ти
оказва уважение. Ей, какво правиш?
- Водя си записки, - отговори Тифани бързо пишейки в дневника си.
- Не ти трябва да записваш, миличко, - каза Леля – То си е записано
някъде в теб. На страница, която още не си отваряла, като гледам. Което ме
подсеща, че тези тук дойдоха за теб, - Леля потършува под възглавниците