на креслото си и измъкна два пощенски плика – Мойто момче Шон нали е
пощаджията, така че знае, къде си се преместила.
Тифани замалко не ги изтръгна от ръцете и. Две писма!
- Харесваш го, а? Твойто момче от замъка, нали? – подпита Леля.
- Той е един познат, с когото си пишем, - обясни високомерно
Тифани.
- Само така, точно такъв поглед и глас ти трябва и ще се оправиш със
Зимеделеца! – одобри Леля – Че за какъв се мисли той да смее да ти говори
така? Все така давай!
- Ще ги прочета в стаята си, - реши Тифани.
Леля кимна.
- Едно от момичетата ни направи чуден гювеч, - спомена тя (Леля
беше прочута с това, че не помни имената на нито една от снахите си) –
Твоят е в печката. Аз съм до кръчмата. А утре почваме работа от рано-
рано.
Сама в стаята си Тифани прочете първото писмо.
За невъоръжено око, на Варовитище не се случваше кой знае какво.
Варовитище странеше от Историята. То беше място за дреболии. За
каквито Тифани четеше с удоволствие.
Второто писмо изглеждаше почти досущ като първото... докато не
стигна до частта за бала. Отишъл значи той на бал! В къщата на лорд
Дайвър, който бил съсед! И той танцувал с неговата дъщеря, на име
Анестезия, защото лорд Дайвър си мислел, че това било много мило име за
момиче! И те изтанцували три танца!! И сладолед!! И Анестезия му
показала нейните акварели!!!
Как може ей така да седне и да ми пише такива неща?!!!
Погледът на Тифани продължи нататък, към всекидневните новини
като лошото време и какво станало с болния крак на старата Аги, но
думите не стигаха до мозъка и, защото той се беше подпалил.
145
За какъв се мисли той, да ми танцува с друго момиче?
Ти танцувá със Зимеделеца, - напомни и Третият Акъл.
Добре де, ами акварелите?
Зимеделецът ти показа неговите снежинки, - не пропусна да
отбележи Третият Акъл.
Но аз гледах само от учтивост!
Може пък и той да е гледал само от учтивост.
Добре де, но аз нали ги знам онези негови лели, продължаваше
яростно нататък Тифани. Мен те не щяха и да погледнат, както съм само
селянка! А лорд Дайвър е много богат и дъщеря му е единствено дете! Те
кроят замисли!
И как може той ей така да седне да ми пише, как ял сладолед с друго
момиче сякаш това е най-нормалното нещо?! Та това е по-лошо дори от...
добре де, във всеки случай е доста лошо!
Колкото до това как гледал нейните акварели...
Той е само познат, с когото си пишете, - припомни и Третият Акъл.
Да, ама...
Да, ама... какво? – не мирясваше Третият Акъл, който почваше да
лази по нервите на Тифани. Поне собствените ти мисли би трябвало да
имат елементарното приличие да са на твоя страна!
Така изобщо „да, ама...”, ясно? – помисли си ядосано тя.
Това не беше много разумно от твоя страна.
Я, нима? Е, аз нали денонощно съм все разумна! Години наред съм
все разумна! И ако сметна, че ми се полагат пет минутки да побъда
неразумно вбесена, ти ще ми възразиш ли нещо?
Долу има гювеч, а ти от закуска нищо не си хапвала, - каза Третият
Акъл. Като хапнеш, ще се почувстваш по-добре.
Как мога да ям манджи, когато някои ми гледат разни акварели? Как
е посмял само да гледа акварели?!
Третият Акъл обаче беше прав... не че от това ставаше по-леко. Но
ако трябва да си ядосана и обидена, нека поне това да става на пълен
стомах. Тя слезе и намери гювеча в пещта. Ухаеше приятно. Само най-
хубавото за нашето мило Мамче.
Тя дръпна чекмеджето с приборите да си вземе лъжица. Чекмеджето
заяде. Тя го заразтръска, задърпа, и поруга малко, но чекмеджето не се
отклещи.
- Давай, не спирай, само така, - обади се зад нея един глас – Направо
гледаш как ще стане чудо. Ама да не вземеш случайно да проявиш разум, да бръкнеш с пръсти в цепката и внимателно да освободиш каквото се е
заклещило. Не, не. Тропай и псувай, това е начинът!
Тифани се обърна.
146
До
кухненската
маса
беше
застанала
кльощава
жена
с
многострадален вид. Носеше нещо като чаршаф увит около нея и пушеше
цигара. Тифани досега не беше виждала жена да пуши цигара, особено пък
цигара горяща с мазно-червен пламък и хвърляща искри.
- Коя си ти и какво търсиш в кухнята на Г-жа Ог? – попита остро
Тифани.
Сега беше ред и на жената да се изненада.
- Ама ти можеш да ме чуваш? – възкликна тя – И да ме виждаш?