- Да! – ядоса се Тифани – И тук е хигиенична зона за приготвяне на
храна, тъй да знаеш!
- Но ти не трябваше да можеш да ме виждаш!
- Е, сега гледам право в теб!
- Чакай малко, - жената се намръщи – Ти май не си само човек, нали...? – тя за миг някак странно поприжумя и после каза – Я, ама ти си
тя. Познах, нали? Новата Лято?
- Остави мен, а ти коя си? – настоя Тифани – А онова беше само един
танц!
- Аноя, Богиня на Нещата Заклещили се в Чекмеджета, - представи се
жената – Приятно ми беше да се запознаем.
Тя пафна още веднъж с цигарата и се разхвърчаха още искри. Някои
се посипаха по пода, но май не причиниха никакви щети.
- И само за това има цяла богиня? – изуми се Тифани.
- Е, още намирам загубени тирбушони и неща търкулнали се под
мебелировката, - каза небрежно Аноя – Понякога разни неща се забутват и
под възглавници на канапета и дивани. Искат да поема и запецнали
ципове, но за това още се колебая. Най-вече обаче се богоявявам всеки път, когато хората заразтръскат заялите си чекмеджета призовавайки боговете,
- тя пафна с цигарата си – Чайче да ти се намира?
- Но аз никого не съм призовавала!
147
- Напротив, - не се съгласи Аноя и цигарата и хвърли нови искри –
Ти кълнеше. А рано или късно всяка клетва става молитва, - тя махна с
ръката, с което не държеше цигара и нещо в чекмеждето издрънча –
Готово. Беше яйцерезачката. Всеки си има такава, макар че никой не знае
защо. Някой изобщо някога купувал ли си е съзнателно яйцерезачка?
Съмнявам се.
Тифани изпробва чекмеджето. То излезе леко.
- А с чая какво стана? – напомни Аноя и седна.
Тифани постави вода да се грее и попита:
- Значи знаеш за мен?
- О, да, - отвърна Аноя – Много време мина, откакто за последно
някой бог се е влюбвал в смъртна. Всички си умират да видят, как ще
свърши.
- Влюбил се?
- О, да.
- И да не искаш да кажеш, че боговете ме гледат?
- Ами че разбира се, - потвърди Аноя – Повечето от по-големите
клечки тея дни и без друго си нямат работа! Мен обаче ме притискат да се
оправям с ципове, нали, а ръцете ми в това скапано време ще станат на
нищо!
Тифани вдигна поглед към тавана, вече целия задимен.
- И през цялото ли време гледат? – попита разтревожено тя.
- Както чувам, ти си привлякла повече зрителски интерес и от
войната в Клачистан, а имай предвид, че тя е доста популярна, - Аноя
протегна зачервените си ръце – Виж на какво са заприличали. Ама на
някой да не би да му пука случайно?
- Даже когато ... се къпя ли? – поиска да знае Тифани.
Богинята се изсмя гадничко:
- Да. И да знаеш, те и в тъмното виждат. Най-добре да не мислиш за
тях.
Тифани пак вдигна поглед към тавана. А така и се беше искало да си
вземе баня тази вечер.
- Ще се опитам, - каза тя мрачно и добави – А... трудно ли е то, да си
богиня?
- И хубави дни се случват, - отвърна Аноя, изправи се, подхвана за
лакътя ръката с цигарата с другата си ръка, придърпа горящата и мятаща
искри дяволия по-близо до лицето си, дръпна рязко, вдигна глава и избълва
облак дим, който се присъедини към мътилката под тавана. По пода пак
148
заваляха искри – То аз не съм чак толкова отдавна в тоя бизнес с
чекмеджетата. На времето бях вулканична богиня.17
- Наистина ли? – рече Тифани – Никога нямаше да се сетя.
- О, да. Хубава работа беше, ако не се броят писъците, - заспомня си
Аноя, след което добави горчиво – Ха! А богът на бурите постоянно ми
валеше по лавата. Това са то мъжете, муцинка. Само да се обърнеш и ти
валят по лавата.
- И гледат акварели, - включи се Тифани.
Очите на Аноя се присвиха:
- Акварелите на някоя друга ли?
- Да!
- Мъже! Всичките са все същите, - каза Аноя – Ако ми послушаш
съвета, муцинка, вземи му покажи на наш Зимеделчо вратата. Какъвто е
елементарен, сиреч нали е само природен елемент.
Тифани погледна объркано към вратата.
- Изритай го поживо поздраво, муцинка, - разгърна мисълта си Аноя
– изхвърли му партакешите и смени бравата. Пък нека става целогодишно
лято, както е в топлите страни. Всичко да е в лозя и лиани, как ти се
струва? На всяко дърво кокосови орехи! Ха, аз като бях още в играта с
вулканите, направо се бях заринала в манго. Кажи сбогом на сняг, мъгли и
киша. В теб ли е вече джаджата?
- Каква джаджа? – обезпокои се Тифани.
- Ще дойде, нямай грижа, - увери я Аноя – Чух, че може и да видиш