малко зор да... Ох, чувам тропане, трябва да отлитам, ама ти споко, муцинка, аз на него няма да му кажа къде си...
Тя изчезна. И пушекът също.
Не знаейки какво друго да стори, Тифани си сипа от манджата и
започна да яде. И така... значи сега тя може да вижда богове? И те знаят за
нея? И всички напират да и дават съвети.
Не е на добре това да привличаш вниманието на висшестоящите, беше казвал баща и.
Но пък си беше впечатляващо. Влюбен в нея, а? И е разправял това
на всички? Но пък той всъщност не е бог като хората, а само някаква си
природна стихия. Абе изобщо, гола вода и въздух под налягане!
Но дори и така да е, все пак... гледай ти. Подир някои търчат ли
търчат природни стихии! Точно така! Това да не ви е ала-бала? Ако някои
17 бел.прев.: Ако на някого богинята Аноя е заприличала смътно по нещо на Прелест-Хубавинка
Миличкова, любимата на изигралия не малка роля в кариерата на богинята Аноя Олян фон Ментелик, то
приликата може и да не е случайна. Големът Ангамарад си спомняше за една древна вулканична богиня, която приличала някак на Госпожица Миличкова и която имала отношения с бога на бурите точно като
описаните тук. Но кой знае, може и да е само съвпадение.
149
хора са толкова смотани, че да танцуват с момичета, коварно рисуващи
акварели за да навлекат на честните мъже Зла Съдба, добре тогава, някои
други пък могат да се държат надменно с някои, които са почти богове. Тя
би могла да спомене това в някое писмо, само че, естествено, няма да вземе
да му пише точно пък сега. Ха!
А на няколко мили от там Старата Майчица Чернокачулкова, правеща си сама сапун от животински мазнини и поташ, добит, точно така, от растителна пепел, усети как някой и изтръгва сапуна от ръката, точно
когато се канеше да накисне малко бельо в горещата вода. А освен това
водата в коритото стана на лед.
Понеже беше вещица, тя незабавно каза:
- Ей, тук има странен крадец!
А Зимеделецът каза:
- Поташ, колкото да направиш човек!
Глава Осма
Рогът на изобилието
Тази нощ, след като Леля Ог си легна, Тифани се изкъпа, както си
беше наумила. Което не беше проста работа. Първо, трябваше да се вземе
тенекиената вана закачена на куката зад на клозета, който беше чак в
дъното на градината, и да се довлече през тъмната мразовита нощ до
почетното си място пред огъня. После трябваше да се сложат котлите с
вода на огъня в огнището и на черната кухненска печка, а осигуряването
дори и на две педи топла вода си беше зор. След това всичката вода
трябваше да бъде излята в мивката, а ваната оставена в ъгъла, в готовност
да бъде изнесена навън сутринта. А щом като и без друго ти се налага да
правиш всичко това, разбира се, че ще изтъркаш всеки милиметър.
Тифани този път направи и още нещо: Тя написа на едно картонче
„МОЛЯ, НЕ БЕЗПОКОЙТЕ!!” и го заклещи на фенера висящ от тавана на
стаята, така че да може да се прочете само от горе. Не че беше сигурна, че
това ще отпъди по-любопитните богове, но като го направи, се почувства
по-добре.
Тази нощ тя спа без сънища. Сутринта снегът беше покрил преспите
с още една ръка, а две от внучетата на Леля Ог правеха снежен човек на
моравата. След малко минаха да искат морков за носа и два въглена за очи.
Леля я взе до отдалеченото селце Резена, където за хората винаги
беше добре дошла изненада да видят някого, който да не им е роднина.
150
Леля Ог обикаляше колиба след колиба през изровените във снега
пъртини, изпивайки достатъчно чай, че да удави и слон, и твореше ту тук
ту там по някое дребничко вещерство. Най-често то като че се състоеше
само от клюки, но хванеш ли му веднъж цаката, можеше да чуеш как се
случва магията. Леля Ог променяше начина на мислене на хората, ако ще и
само за броени минути. След нея хората си мислеха, че са малко по-добри.
Вярно, не ставаха такива, но, както казваше Леля, така има към какво да се
стремят.
После още веднъж нощта мина без сънища, но този път Тифани се
събуди към пет и половина стресната от нещо ... странно.
Тя изчегърта скрежа от прозореца и видя отвън на лунната светлина
снежния човек.
Защо ли ги правим? – зачуди се тя. Завали ли сняг и веднага правим
снежни човеци. Като че някак си почитаме Зимеделеца. Правим от снега