много.
- Така ли било? Значи следващия път няма да и отворя вратата, -
заяви твърдо Аннаграма.
- Не, пусни я. В интерес на истината, тя идва просто защото е
самотна и си умира да си побъбри.
- Е, аз пък си мислех, че имам и по-добри начини да си оползотворя
времето от това да слушам някаква си дъртофелница, която просто иска да
си бъбри, - рече възмутено Аннаграма.
Тифани се вгледа в нея. Откъде да започнеш, освен да заблъскаш
главата на това момиче в масата докато мозъкът и не проработи?
- Слушай много внимателно, - каза тя – Имах предвид не само мен, но и нея. Нямаш по-добър начин да си оползотвориш времето от това да
слушаш старици искащи да си побъбрят. Всички разказват какво ли не на
вещиците. Така че ти изслушваш всички и си мълчиш, а мислиш, какво ти
казват и как ти го казват и наблюдаваш очите им... То е нещо като огромен
пъзел, но ти си единствената, която вижда всичките парчета. Ще знаеш, какво те искат да знаеш, какво не искат да узнаеш, и дори каквото си
мислят, че никой не знае. Ето защо обикаляме къщите. Ето защо и ти ще
обикаляш къщите, докато не станеш част от живота им.
- И всичко това само за малко власт над сбирщина селяндури ли?
Тифани рязко се извърна и ритна един стол толкова силно, че счупи
крачето му. Аннаграма припряно отскочи.
- Защо направи това?
- Нали си умна: сети се де!
- Ох, бях забравила... баща ти беше овчар...
- Добре! Спомни си!
Тифани се поколеба. В ума и нахлу увереност, армаган от Третия и
Акъл. Изведнъж тя разбра Аннаграма.
- Ами твоят баща? – попита тя.
- Какво? – Аннаграма инстинктивно се изпъчи – О, той има няколко
чифлика...
- Лъжеш!
153
- Добре де, може би щеше да е по-добре да си кажа, че е фермер... –
понечи да се поправи Аннаграма и нервността вече и личеше.
- Лъжеш!
Аннаграма заотстъпва:
- Как смееш да ми говориш с този тон...
- А ти как смееш да не ми казваш истината!
В настъпилата пауза Тифани можеше да чуе всичко: лекото
попукване на дървата в печката, шумоленето на мишките в мазето, собствения и дъх ревящ като морето в пещера...
- Ратай е в един чифлик, - призна си припряно Аннаграма и след това
като че се шокира от думите си – Ние нямаме никаква земя, нито дори
колиба. Това е истината, щом като я искаш. Доволна ли си сега?
- Не, но ти благодаря, - каза Тифани.
- На другите ще кажеш ли?
- Не. Това няма значение. Баба Вихронрав обаче иска да се изложиш
отвсякъде, разбираш ли? Не че има нещо против теб... – Тифани се
позапъна, след което уточни – Тоест, нищо повече отколкото има срещу
всекиго. Тя просто иска хората да видят, че стилът на Г-жа Уховрътска във
вещерството не го бива. Гледай само колко по нейному е! И думичка не е
казала против теб, тя просто те оставя да вземеш точно каквото си искала.
Точно като в приказките. Всеки знае, че ако получиш точно каквото си
искала, значи нещата ще се скофтят. А ти искаше къщурката. И ще се
провалиш.
- Трябват ми само още някой друг ден да схвана кое как е...
- Как така? Ти нали си вещица с къщурка. Предполагаше се да
можеш да се оправиш с нея! Защо си се захванала, като не можеш?
Предполагаше се да можеш да се оправиш, овчарско момиченце!
Защо си се захванала, като не можеш?
- Значи няма да ми помогнеш? – Аннаграма я изгледа накриво, след
което изражението и, колкото и необичайно да беше, се посмекчи малко и
тя продължи – Добре ли си?
Тифани премигна. Ужасно е, когано собственият си глас отекне
някъде от другата страна на ума ти.
- Виж, аз нямам време, - оплака се тя – Може би другите ще могат
да... ти помогнат?
- Не искам те да научат! – паника изкриви лицето на Аннаграма.
Тя може да прави магия, напомни си Тифани. Просто не я бива във
вещерството. Ще се изложи отвсякъде. Ще ни изложи пред хората.
И Тифани се предаде.
- Е, добре, може и да намеря малко време. В Тир на Ог няма чак
толкова къщна работа. И на останалите ще обясня как стоят нещата. Те
154
трябва да знаят. Сигурно ще помогнат. Ти нали се учиш бързо... ще усвоиш
основното някъде за седмица.
Тя наблюдаваше лицето на Аннаграма. Която наистина беше взела да
обмисля това! Ако тръгне да се дави и й хвърлиш въже, тя ще вземе да се
оплаче за цвета на въжето...
- Е, ако само ми помагат... – склони Аннаграма и изражението и се