Выбрать главу

Чух, че вратата зад мен се затвори и веригата мина об­ратно през халката.

- Готово!

Свихме наляво, за да се отдалечим по посока на „Кингс крос бридж“ и кърмата на кораба. Сузи прибра ключа в ман­шета на ръкава си точно когато в далечината се чу вой на сирени и двама полицаи, мъж и жена, в жълти светлоотра- жателни жилетки се появиха зад завоя на „Грейс ин роуд“. Извадихме късмет - двамата вървяха от другата страна на пътя приведени, така че дъждът да не ги мокри толкова. Не се трогнаха много от това, че кръстосваме улиците с толко­ва багаж, нито че Сузи пусна ключа в решетката на един ка­нал. В подобно време не липсваха такива като нас и обикно­вено търсеха единствено сушината на някой навес, където да изкарат нощта.

46.

Пъхнахме трите сака внимателно на пода пред задните седалки на мондеото, после хвърлихме чантите си в багаж­ника.

Въпреки че беше мокра до кости, а косата й беше спле­тена върху главата, Сузи не преставаше да мисли за прежи­вяното.

- Видя ли всичките надписи и отпечатъци по стената?

Кимнах.

- Напълно в стил 11 септември. Тия нещастници прос­то искат светът да знае кои са и за какво се борят.

- Но във всеки случай онези контейнери от Кингс Лин не може да са били със Зимен дух, иначе защо момичето ще ги връща пълни вкъщи?

Бръкнах под седалката и извадих оперативния телефон, а Сузи още при качването се нахвърли върху никотиновата си дъвка я захапа здравата веднага щом потегли. Устата й работе­ше на двойни обороти, също както и чистачките.

Докато набирах номера на Мазния, водата от косата и носа ми капеше право върху телефона.

- Да?

Чудех се дали не му е минало наум освен неделното училище да запише и някой курс по обноски.

Работата е свършена, вече сме в колата. Трима мър­тви...

   - Прибрахте ли Зимния дух?

- Да, 12 бутилки. Приспособленията за разпръсване оставихме на място заедно с четири карнетки билети за мет­рото и карти с отбелязаните цели - предимно станции на подземно равнище. Със сигурност са щели да атакуват мет­рото, и то още утре.

- Всичките ли бутилки са запечатани?

- Всичките. Стените на хола бяха изрисувани с пропа­гандни надписи, имаше оставени и отпечатъци. Бутилките са същите като онези от Кингс Лин. Проблемът обаче е в четвъртия сак, един комплект за разпръскване липсва. Дали все пак да не се занимаем с информатора? Сигурно знае не­що повече. Работата не е съвсем наред.

Последва кратко мълчание.

- Когато работим с хора като него, винаги нещо не е наред. Засега Зимния дух е в бутилките и това има най-голя­мо значение. Не затваряйте!

Гласът му изведнъж заглъхна, сигурно беше поставил ръка върху микрофона, но въпреки това успях да го чуя как каза на някого около себе си:

- Вероятност за планирана операция в метрата. Пус­ни съобщението.

После гласът му прозвуча ясен и висок в слушалката.

- На какво разстояние сте от „Пимлико“?

Тъкмо подминавахме музея на Мадам Тисо и продъл­жихме в западна посока с все така интензивно работещи чис­тачки.

- Петнайсетина минути, най-много 20.

- Ивет вече кара натам. Ще се срещнете, ще й преда­дете колата заедно с всичко, което сте прибрали, и ще оста­вите ключа. Сега и двамата сте отново цивилни. Ясно?

- Да.

- Чакайте в апартамента, ще дойда малко по-късно. - Последва кратка пауза. - Отлично свършена работа, и два­мата!

Връзката прекъсна още преди да осъзная, че говори на мен.

Сузи свали докрай прозореца си и включи парното в купето, после изтри кондензиралата върху предното стъкло влага. По лявата страна на лицето й полепнаха дъждовни капки.

- И сега какво?

- Сега обратно в цивилния живот. Щъркела ще прибе­ре колата, а ние ще чакаме в апартамента Негова надмен­ност да се появи с поднос чай и медалите ни.

Сузи тъжно се усмихна.

- Изпускаш, че се справихме добре, селянче, наисти­на добре.

Отворих жабката и извадих оттам блистер доксициклин, а Сузи вдигна обратно стъклото на прозореца си.

- Отбележи си обаче - казах, - похвали ни за отлично свършената работа. Или някой е взел тялото му на заем, или около него е имало хора.

- Едва ли ще виси там през цялото време, и то сам.

- Нямах предвид това. Когато говорихме с него, преди да влезем, в слушалката освен собствения му глас се чува­ше още американска и немска реч. А когато му казах за картите на метрото, той сподели с някого за възможна заплаха срещу метрата. Метра, в множествено число. В Англия си имаме само едно.