Известно време остана замислена, като само въргаляше дъвката между предните си зъби.
- Ами в такъв случай трябва да се помисли за допълнително чай и още медали в добавка.
- Сега вече работата на агент не ти мърда, а?
Не отговори, но широката усмивка на лицето й беше достатъчно красноречива.
Извадих четири капсули от блистера и й подадох две.
- Виж, наистина ти благодаря, че ме измъкна там вътре. Не виждах нищо около себе си.
- Беше здраво натикан в ъгъла - усмихна се особено доволно тя, преди вниманието й да се прикове обратно на пътя. - Но няма страшно - ще го пазим в тайна.
Известно време помълча.
- Сега сигурно се връщаш възможно най-бързо в САЩ, при Кели?
- Да, а ти отново ще пуснеш корени в любимия си парник да поливаш висящите си растения и да харчиш състояния в Синята лагуна, или както там беше.
Сега ме измери с поглед, който обикновено майките в супермаркета спестяват на децата си.
- Първо, ако искаш да знаеш, парникът е само наполовина построен и, второ - става въпрос за „Блууотър“, драги, търговския център, а не за Синята лагуна. Иначе нямаше да имам нищо против да ми е под кухненските прозорци.
Вече приближавахме площада.
- Ник?
- Кажи.
- Ами ако наистина си прав и групата планира удари и в САЩ? Какво става с Кели тогава?
Кимнах. В далечината пред нас седеше паркиран белият „Транзит“ с двама човека вътре. Честно казано, същият въпрос измъчваше и мен.
Сузи намери подходящо място за паркиране точно под прозорците на апартамента, откъдето светеше. Угаси двигателя и двамата останахме така известно време, заслушани в мелодията на дъжда върху ламарината на колата.
- Виж, Сузи, ще изчакам в колата, докато Щъркела не се появи лично да се погрижи за всичко. Все пак не искаме нещо да изчезне, нали?
Тя извади 9-милиметровия „Браунинг“ от кобура и го прибави към останалата част от екипировката си, която беше разхвърляна в колата. Аз поклатих глава.
- По-добре да си е при мен, за всеки случай.
Затъкнах пистолета по-дълбоко в дънките си и дулото почти се изравни с бедрото ми.
- Транзитът чака надолу по пътя зад нас. Вътре седят двама човека. Може да са от нашите, но може и да не са. Просто искам да съм сигурен.
- Дадено, ще се видим след минута.
После се усмихна.
- И не пий много, да не те хване.
Тръгна към апартамента и когато се изгуби във входа, погледнах към часовника си. Наближаваше 5 сутринта. Извадих личния си телефон и набрах номера на Кармен, без да изпускам очи от двамата в транзита, доколкото можех през стичащия се по прозорците дъжд.
Телефонът звъня достатъчно пъти, за да не набирам отново след съобщението на „Бритиш телеком“, че абонатът не е вкъщи да приеме обаждането. Значи все пак беше изключила телефона.
Ивет отвори входната врата и слезе по стълбите към тротоара с голям куфар, какъвто обикновено съдържа комплект „Ехо“. Изпод „Гор-Текс“ качулката, показваше единствено цепките на очите си.
Изключих телефона си и го пъхнах обратно в чантичка- <г та, като хвърлих поглед към ключовете на панела. Преди Ивет да отвори шофьорската врата и да остави куфара с комплекта „Ехо“ на задната седалка, се постарах браунингът в дънките ми да не личи отникъде.
- Браво, Ник - каза тя, след като се качи в колата. Гласът й едвам се процеди през яката, която почти покриваше лицето й. После свали качулката си и стегнатите й бузи се сбръчаха в усмивка.
В объркването си как да отговоря започнах с това какво къде се намира в колата. Тя кимаше енергично, сякаш отчаяно искаше да дообясни нещо.
- Работата ви спаси толкова човешки живота, Ник.
Подаде ръка под ръкава и свенливо стисна моята, сякаш бях някоя кралска особа.
- Браво на вас, Ник, и благодаря.
Нещо ме прониза през гърдите. Не бях свикнал на подобно отношение, обикновено ми припомняха колко съм вътре и да следвам инструкциите до следващата задача.
- Сега какво - да седим и да чакаме?
- Няма много да се забави.
- Колко нападения са били планирани? Тукашното не е единствено, нали?
Струваше си да опитам, но Щъркела беше гърмян заек. Бузите й отново се сбръчкаха, преди да отговори.
- Да го кажем така. Моята работа засега е само да откарам колата на безопасно място, а твоята няма да свърши, докато не го изчакаш да дойде.
Натисна педала на съединителя и включи на първа. Когато завъртя ключа за запалване, аз хванах лоста и изключих колата от скорост.
- Трябва ми само да знам дали са планирани удари в САЩ. Кели се прибира сутринта в Балтимор и ме тормози мисълта дали не е по-добре засега да остане тук. Моля те, тя е едва на 14, а животът и без това достатъчно я е ограбил.