Извадих от хладилника две опаковки от полуготовите храни, които бяхме накупили още вечерта след първата ни среща с информатора. Махнах картонените им кори и започнах да се чувствам адски глупаво, че не мога и дума да обеля след всичко, което преживяхме. Сигурно и Сузи усещаше неловката ситуация, защото изглеждаше изцяло със-' редоточена върху потапянето на торбичките с чай в горещата вода.
- Какво има за закуска?
- Не знам точно - вгледах се по-внимателно в порциите, които разопаковах. - Нещо се белее вътре. Сигурно е пиле.
Лицето й се сви в погнуса.
- Това май ще го пропусна.
Все още гледаше някъде встрани от мен. Наля в чашите ни гореща вода от чайника, после двамата останахме безмълвни в очакване да свърши програмата на микровълновата фурна. Започваше да става тъпо. Докоснах леко рамото й, за да я успокоя.
- Понякога се случва, какво да се прави. Тъкмо опознаваш някого и всичко приключва. Нищо не можеш да направиш.
Тя въздъхна и изстиска торбичката си чай в стената на чашата.
- Както и да е, Ник. Все пак „Кингс крос“ си остава завинаги, а?
Все още избягваше да срещне погледа ми.
- Мисля, че ще те запомня като чудесен партньор, добър професионалист. Нещо от сорта.
Звучеше изтъркано, но си беше самата истина.
- Все пак не беше толкова зле, а?
Приближи се на около половин крачка към мен, без да повдига очи, сякаш искаше на всяка цена да избегне погледа ми. Не бях напълно сигурен какъв ще бъде следващият й ход, но от сърце желаех да действа смело.
Остави лъжичката, която държеше, на масата, и направи още една крачка към мен. Не знаех как да реагирам. Не исках да си правя грешни изводи, например да отворя ръце в прегръдка, а тя вместо това да продължи към микровълновата фурна.
Деляха ни едва няколко крачки, когато звънецът на вратата избръмча.
- Звънецът те отърва, а?
И двамата се засмяхме, малко по-смутено, отколкото трябва.
Микровълновата фурна иззвънтя и Сузи отиде да напълни чашата си с гореща вода от чайника. За мен оставаше да изляза в коридора и да отворя вратата.
Мазния изглеждаше като човек, който дълго време не е напускал работната си среда. Костюмът и ризата му, с която ни посрещна първия път в хола, сега бяха целите омачкани, а вратовръзката беше разхлабена. Със скрито удоволствие забелязах, че на врата му набираше сила елегантен малък цирей.
Разположи се на канапето и взе поднесената му от Сузи чаша чай, без особено да оцени жеста. Мазния просто я изчакваше да седне на стола срещу него, за да започне разбора.
- Така, всичко по реда си.
Въртях се неловко в стола чак до изгрев-слънце, колкото отне анализът на задачата. Направихме пълен разбор на ситуацията и аз отдадох изцяло дължимото на Сузи, че спаси живота ми и запази бутилките със Зимния дух непокътнати. Мазния изслуша всичко внимателно, после й кимна и за първи път на лицето му се появи усмивка.
- Добра работа.
Дума да няма, така си беше.
Когато погледът му се премести върху мен, усмивката вече я нямаше.
- А ти, драги, нищо че вече си цивилен, оставаш тук в апартамента и чакаш да те освободя. Разбра ли добре?
Кимнах. Трябваше да се обади на Джордж преди задачата ми официално да е прекратена.
- Ами Щатите, на Западния или на Източния бряг се канят да ударят?
Единствената ми мисъл беше за Джош и децата. Дали не е време да им изпратя един кашон доксациклин?
Мазния посочи към Сузи, без изобщо да обърне внимание на думите ми.
- Ти се прибираш у вас, не виждам смисъл да висиш повече тук. Само си дръж включен телефона.
- Да, сър.
Той стана и поздрави отново Сузи, после, след миг колебание, включи и мен.
- Добра работа свършихте и двамата.
Последното процеди през зъби и се врътна с куфарчето в ръка.
- Кога се очертава да се освободя и аз, сър?
- Когато свърша с теб.
- А може ли да помоля за малко аванс? Все пак работата се заплаща, надявам се.
- Изтегли от служебната карта, която получи.
После изви устни.
- В крайна сметка това са просто пари, оставени за вас при нужда.
- Именно, сър, просто пари при нужда.
В момента, когато вратата се затвори, Сузи облещи очи.
- Да не повярваш, опитваше се да ти благодари.
- Можеше и повече да се потруди.
Известно време тя остана където беше, после неохотно тръгна покрай мен.
- Благодаря ти за всичко, дето наприказва за мен. Не беше необходимо.
- Напротив, ако ще бачкаш за този задник на пълно работно време, ще ти трябва всичката подкрепа на този свят.