Знаех, че е в неин интерес да не го предизвиквам с нищо, но малко арогантност щеше да ми се отрази добре в случая.
- И защо не пратиш някой от двамата идиоти, които се влачат с теб?
- Защото сега не е подходящ момент двама тъмнокожи с дръпнати очи да обикалят от държава в държава с безмитни стоки в багажа. Сигурен съм, че добре разбирате това.
- А как да бъда сигурен, че тя е добре, че нищо й няма? Кой ще ми гарантира, че когато всичко свърши, ще си я получа жива и здрава?
- Наистина никой. Но какви възможности ви остават? Всичко се свежда до простичкия факт, че ако ме предадете или пък не ми донесете бутилките в уреченото време, детето ви ще умре. Ще я видите как умира като животно.
Не сваляше поглед от мен, докато бъркаше в джоба си да извади смачкан бял плик.
- Кажете им, че ви пращат от Лондон. Те знаят за какво става въпрос и ви очакват.
Показалецът му удари плика.
- Обадете ми се, като пристигнете. Имам нов телефонен номер, специално за връзка с вас. Всичко, което искам, е да получа тези бутилки преди 2 часа през нощта във вторник.
- Че да стигне времето за подготовка на четвъртата чанта преди сутрешния час пик на метрото?
- Ето че всичко разбирате.
Взех плика.
- Значи Берлин отпада. Остават само САЩ, освен, разбира се, ако не ви донеса каквото искате.
Усмивката му само потвърди думите ми.
- Братята ни в Берлин изпитват известни трудности, които ще попречат мъченичеството им да бъде онзи величествен акт, който всички предвиждахме. Разбира се, те изпитват не по-малко разочарование от нас самите, но мястото им в Рая така или иначе е запазено. И все пак - във вашето метро на ден минават по около три милиона човека. Струва си да се опита, убеден съм, че разбирате.
Кръвясалите му очи започнаха да се притварят.
- Едно ми е интересно, как разбрахте за „Кингс крос“? Срещнахте ли Ясмин?
Не отговорих, вместо това отпих от кафето си.
Главата му започна бавно да кима. Сви устни, беше ядосан.
- Хем им казах, че ще ви уведомя за къщата веднага щом я напуснат.
- И така ще продължиш да си сътрудничиш с шефа ми въпреки собственото си участие.
- Най-важното в случая беше да не давам повод на никого да се усъмни в достоверността на информацията ми и същевременно да отклонявам вниманието ви от истинските цели.
— Горката Ясмин - добави той с тъжна въздишка, - толкова интелигентна и отдадена на каузата, а да прояви такава несъобразителност. Казах им преди тръгване да оставят посланията си по стените, въпреки че аз лично не одобрявам подобни практики. Делата на човек говорят по-добре за него от думите му.
И аз мислех същото и изгарях от желание още в тази минута да го убедя в истинските си чувства спрямо него. Той просто отпи от чашата си и се усмихна. Гадът се опиваше от красноречието си.
— Поривите им за действие произлизат от тях самите, не е нужно някой да ги кара. И всичко е заради вашето невежество. Какво знаете вие? Западът все говори за това, което е сега, за 11 септември. Там, по стените, Ясмин и нейните братя и сестри говорят за неща, случили се през XV и XVI век, неща, за които, предполагам, не си и чувал.
Обърнах поглед настрани. Така едва ли щяхме да стигнем донякъде, най-малкото пък до мястото, където крият Кели.
- Всички ние сме тръгнали на пътешествие, което за мен скоро ще приключи. Ние, хората от Джема Исламия, сме архитектите на един нов свят. Вие все още живеете в стария, прекланяте се пред евреите и пред САЩ. Все още искате да управлявате Азия. Така че единственият начин да бъдете спрени е джихад, Свещена война. Първо беше Бали, сега тук.
- И защо се правиш на много важен? Трябваше просто да ги предупредиш, че сме набелязали „Кингс крос“. И без това знаеше прекрасно какъв ще бъде резултатът - но не, ти предпочете да ги предадеш, да изиграеш поредната си игричка.
Големите му кафяви ръце се сключиха пред гърдите и той продължи с лакти, опрени на масата.
- Аз не играя игрички. Целият цирк беше заради вас, които заплашихте семейството ми, ако не сътруднича. Имам двама синове и каквото и да съм правил, е било в тяхно име, макар никога да не съм си представял, че ще извърша подоб- но предателство, за да ги защитя.
Спря да види каква ще е реакцията ми, но аз не проявих видим интерес към думите му.
- Сега обаче, след като сте разкрили моите братя и сестри, аз трябва да .продължа сам по пътя, трябва да се справя сам със задачата. Изборът ми не беше особено труден. Можех просто да ги предупредя за опасността и да ги спася. Но тогава какво би се случило - ще затворите метрото, ще увеличите степента на терористична опасност. Схващаш ли - идеята беше да умрат именно там, където сте ги заварили. Тогава те не са подозирали още нищо, но сега, когато вече са заели отредените им места в Рая, са наясно със значението на тяхната саможертва тук на Земята. Бог разбира мотивите ми да продължа борбата и да опазя семейството си.