Изпъна показалеца на дясната си ръка и посочи към мен с прикован в очите ми поглед. Гласът му вече беше съвсем спокоен.
- Ето това е причината, поради която ние ще спечелим, а вие ще загубите. Вас ви интересува единствено настоящето, само физическото ви оцеляване в този живот, обсебени сте от безопасността на децата си и това ви прави уязвими. А е така, защото изобщо не подозирате какво има отвъд този свят.
За битието имаше право, но не и за крайния изход от битката.
Накрая стана.
- Повече няма да ви задържам.
Обърна гръб и си тръгна, без да каже повече дума. Известно време задържах погледа си върху него, докато се отдалечаваше, после вниманието ми привлече пликът върху масата. Отворих го и извадих фотография на Кели, снимана , до раменете на фона на телевизор, включен на Би Би Си 24. Беше облечена в гълъбовосинята си тениска, косата прилепваше по лицето й, което беше покрито със сълзи. Различих ясно само зачервените й, подути от плач очи. Над дървения плот на телевизора бяха подредени няколко стъклени и месингови фигури с култово предназначение.
В горния ъгъл на екрана часовникът показваше 8,47 и днешната дата. Бил съм пред телевизора на същия канал точно по времето, когато са я снимали. Обърнах на гърба. Видях изписани номера на мобилния му телефон и един адрес: Апартамент 27, „Бергман щрасе“ 22.
50.
Седях на стола си в кафенето с длани, свити около чашата, и гледах как момчетата срещу мен се правят на тежка- рй, а момичетата се заливат от смях. Мисълта ми обаче продължаваше да работи. Как е разбрал къде да намери Кели? Прошарения и Синия сигурно ни бяха проследили обратно до апартамента на „Пимлико“ и след това са наблюдавали мен, Джими и Кармен на връщане към къщи от клиниката.
Във всеки случай място за излишни емоции нямаше. Първата работа, когато попаднеш в подобна ситуация, е да приемеш, че просто си загазил. Човек спира за момент, поема си дълбоко дъх, прави опит да се успокои и на трезва глава да прецени какво е най-подходящо да се направи. Нервите няма да помогнат нито на мен да я открия, нито на нея да оживее. Отпих голяма глътка кафе от чашата си и нароч- но я оставих да се стича на малки части в гърлото ми.
Дали все пак не беше редно да се обърна към Мазния, след като Службите не бяха замесени? Краката ми вече не играеха надолу-нагоре под масата. Цялата енергия, останала в тялото ми, сега се опитвах да използвам за мисловна дейност.
По дяволите Мазния. За помощ, би могъл да помогне, но не бих рискувал да жертва Кели в старанието си да пипне информатора и да се докопа до въпросните бутилки със Зимния дух.
Опитах се да се съсредоточа върху следващия си ход, но очите ми търсеха снимката. Представих си я изплашена, гладна и жадна, вързана, след като са я снимали, и захвърлена в някое тъмно и гадно помещение. Буцата отново заседна в гърдите ми и болката започна да пулсира. Докато тийнейджърите на съседната маса обсъждаха къде да се веселят през нощта, аз погалих с върха на палеца си изплашеното й лице.
Понечих да пийна още малко кафе, но когато надигнах чашата, вътре не беше останало нищо. Прибрах обратно снимката и придърпах към себе си кафето на информатора през масата. Май не ми оставаше никакъв избор — онези бутилки бяха единственият ми шанс да видя Кели отново жива. Най-добрият начин да й помогна сега е да отида веднага на място и да свърша каквото се иска от мен. Пък после пак ще му мисля.
Върнах чашата на масата. Всичко, с което разполагах, беше адрес в Берлин, малко багаж за прибиране и мобилен телефон, на който да позвъня при връщане. Дотук лесно. Зимния дух щеше отново да е на наша територия. Но истинските проблеми настъпваха, когато най-накрая дойде ред да си прибера Кели и да не допусна разпространението на чумата в метрото. Тук работата ставаше деликатна - при най- малката грешка и двамата с нея бяхме пътници.
Отпуснах се на облегалката на стола скапан от умора. Когато се върнех от Берлин, трябва да имам някого тук, на когото да разчитам. Решенията щяха да се взимат в крачка, а сам трудно можех да вляза в такт. Единствената ми надежда беше Сузи. Разбира се, съществуваше възможността да ми откаже, дори повече - веднага да хукне при Мазния. С това поне лесно щях да се справя. При най-малкото колебание от нейна страна ще седи заключена известно време в багажника на вектрата.