52.
Отне ми около час да й разкажа историята от край до край. Не пропуснах и онзи паметен ден в Хънтинг Беър Пат, търсенето на изход след това и как накрая Кели се уреди при Джош и попълни домочадието му в Мериленд. Сузи, изглежда, разбираше каква е работата.
- И все пак възстановяването й не е било пълно, затова я върна при същия лекар, а?
- Именно натам зачезнах онази събота сутрин. Да видиш цялото си семейство с прерязани гърла не е шега работа. Такова нещо трудно се изличава от паметта. Но Кели е боец, също както баща си...
Разказах й как успя да преодолее дупката, в която се намираше, когато я намерих в мазето на къщата им, и близо десет месеца живя съвсем пълноценно навън.
И точно когато си казах, че всичко вече е минало, дойдоха проблемите с опиатите, булимията и кой знае какво още.
- Значи все пак малкото й представление в Сейнт Чадс не е било случайно.
Бръкнах в джоба си и извадих снимката.
- Ето това е тя от тази сутрин.
Сузи задържа очите си върху лицето на Кели, но погледът й беше малко разсеян, сякаш мислеше за нещо друго.
- Хубаво - подаде ми снимката. - И си твърдо решил да не се обаждаш на шефа?
- Помниш ли онази работа преди няколко години, за която ти разказвах? Трябваше да замина за Панама и Мазния заплаши, че ще я убие, ако не си свърша работата. Онези двамата в транзита, именно те щяха да го направят. Отида ли сега при него, губя и малкото предимство, което имам в тази ситуация. Той пет пари не дава за нищо, освен да прибере обратно всяка частица от Зимния дух, което разбирам, но къде остава тогава Кели? Единственият начин да си я прибера е да отлетя за Берлин и да се върна с въпросните бутилки.
- И си сигурен, че оня няма да ви убие и двамата, щом получи каквото иска?
Вдигнах ръце, но тя имаше право.
- Кой знае.
Сузи се взря в лицето ми.
- Ти май си решен да действаш независимо от всичко, а?
- Какво друго ми остава? Все пак трябва да зная дали ще ми помогнеш. Още не знам по какъв начин, но след като се върна обратно, със сигурност ще ми е нужна подкрепа.
Тя се понадигна на канапето, като че ли търсеше нещо, после се усмихна.
- Това е, навик. Няма отказване. Тъкмо бях решила да се пресегна за един фас. Няма да ми е лесно, Ник, състоянието ми наистина е деликатно.
- Чакай, ако всичко мине както трябва, никой няма да ти откаже назначението. Ще те направят агент независимо...
Сузи вдигна ръка.
- Знаеш ли, Ник, направо се чудя как опитен разузнавач като теб понякога може толкова сляпо да приема нещата. Казах, че съм в деликатно състояние, майната му на положението. Състояние, Ник. В Пенанг ме помниш все с фас в ръка, нали? Да, но следващия път, когато се засичаме, вече съм на дъвка - аз, момичето, което може да ти опише в подробности всяка цигара, която някога е палила в живота си. Ами после, когато повърнах? Мислиш, че е от притеснение? И да си ме виждал изобщо да вземам доксициклин? Помисли малко, Ник. Хайде още малко... Ето, виждаш ли колко е просто. От два месеца. За спомен от Джефри, преди да отпрати пак в Залива.
- И защо не ми каза? Откога знаеш?
- Защото не ти влиза в работата. Открих, когато се върнахме от Пенанг.
- Мазния знае ли нещо по въпроса?
- Дори не подозира. Надявам се да ме назначат за агент, преди да надуя корема. Ще се радвам, ще благодаря, пък на другата сутрин какво - я виж ти, и как така не съм забелязала. Май ще трябва да изляза малко в майчинство.
- Ще те чука където свари.
Сви рамене.
- Не че Джеф вече не го е правил. Но както и да е. Има още време, ще видим.
Все още не можех да разбера дали не ме занася с въпросния Джеф.
- И какво мисли той по въпроса?
- Все още не знае. И аз още не зная дали изобщо да запазя бебето.
Погледна встрани и остана за момент сама със себе си.
- Ако бъдем честни, съвместният ни живот не е голяма работа. Мислех, че от всичко най-много се нуждая от сигурност, от нещо постоянно около мен. Огледай се, Ник - това просто не съм аз. Очаквал ли си да видиш нещо подобно?
Махна с ръка около себе си.
- Опитах, направих всичко възможно. Винаги съм си мислила, че ще ми е по вкуса, но просто не съм родена за такава обстановка. Сигурна съм, че разбираш. Нали сме от едно тесто.
В очите й започнаха да се събират сълзи.
В такъв тип ситуации най-много мразех да попадам. Човек просто не знае как да реагира. Какво трябваше да избера - да слушам мълчаливо, да я прегърна разбиращо или да отида в кухнята и да включа чайника?
- Започвам все повече да мисля, че ме обвинява, един вид, ако не се бяхме срещнали, щеше да има само един нещастен брак, и то зад гърба си.