Накрая излязохме от навеса и продължихме по пътя си. Когато наближихме, Сузи ме дръпна за ръкава на якето и кимна към неоновия кръст, закачен на около шест метра над земята върху стената, където се падаше църквата.
- Става все по-хубаво - каза и извади дъвката от устата си. - Говори каквото щеш за тези отрепки, но покрай тях иронията винаги процъфтява.
- Хайде да се огледаме.
Пресякохме улицата един до друг. Сузи ме държеше с -дясната си ръка, лявата небрежно стискаше пътеводителя. Минахме магазина за плодове и зеленчуци и хвърлихме по едно око през стъклената фасада на църквата. Бели каменни стъпала извеждаха към масивното бюро, което изглеждаше като рецепцията на хотел „Небесен рай“, но точно в момента малко хора се трупаха там. Вратата на жилищния вход представляваше остъклена рамка . Отстрани на стената беше монтирано лъскаво табло от неръждаема стомана, на козето бяха подредени звънците за блока заедно с домофонна уредба. Само два от звънците имаха табелки с имена.
Продължихме по „Бергман щрасе“ и свихме в една пресечка веднага щом се отдалечихме на достатъчно разстояние от блока. Обстановката около нас изведнъж се измени - бяхме попаднали в гробище, където бабите слагаха букети по плочите, а внуците им тихичко си играеха край тях. При цялата глъчка, която току-що загърбихме по главната улица, промяната изглеждаше малко сюрреалистична.
Пространството между гробовете беше оформено в пътечки с пейки, заети предимно от млади двойки, които точно сега едва ли съзерцаваха миналото. Със Сузи си избрахме една, откъдето се откриваше добра гледка към гърба на номер 22, и седнахме.
54.
Докато първият етаж на църквата се пълнеше с посетители, Сузи бръкна в чантата си и скъса картонената опаковка и пластмасовите обвивки по ножовете. Аз също разопаковах найлона около плувните очила, хирургическите маски и гумените ръкавици. Половината от всичко взех със себе си, останалото беше за Сузи.
- Ето как мисля да постъпим. Ще оставя входната врата отворена, в случай че се забавя и ми потрябва помощ. Прибирам бутилките със Зимния дух и се връщам обратно тук. Ако се забавя повече от трийсетина минути или не се обадя по-рано по телефона, идваш да ме прибереш. Ако предната врата е затворена, сигурно откъм църквата или дори някъде тук отзад има страничен изход. При нужда ще провериш.
Тя кимна и притисна чантата си, където издрънча някой от ножовете.
- Добре, 30 минути. После влизам и те измъквам - както обикновено.
Свалих чантичката от колана си и й я подадох. С изключение на телефона друго не исках да внасям вътре. Подаде ми двата най-къси ножа за зеленчуци, които изчезнаха в джоба на якето ми.
- Значи най-много до 30 минути.
Станах, целунах я по бузата и тръгнах. Завих вляво след гробището и пред мен отново се откри кипящата от живот v улица. На следващия ъгъл завих отново наляво и се насочих към блока. И кафенето, и църквата вече бяха събрали приличен брой посетители, които преживяха сандвичи или пресни плодове направо от щанда на съседния магазин. Органът редеше някаква жизнерадостна мелодия, когато натиснах с кокалчето на пръста си звънеца на номер 27. След доста време домофонът изпращя и във високоговорителя се чу кашляне, което с малки интервали така и не престана. Зад мен мина камион и трябваше почти да долепя устни до микрофона.
- Изпращат ме от Лондон. Казаха, че ме очаквате.
След кратко колебание електрическата брава избръмча. Когато влязох, сложих крак пред рамката, за да убия инерцията на затварящата се обратно врата и да оставя пролука за влизане. Огледах се. Вътре нямаше камери, а единствените обезопасителни мерки бяха домофонната уредба и електрическото резе, което пак не беше за пренебрегване. Омотах една от маските за лице върху резето и затворих обратно вратата, докато прилепна за рамката.
Бях по средата на облицовано с имитация на мрамор фоайе, в което миришеше на препарат с борова есенция. Според табелите апартамент 27 се намираше на втория етаж. Започнах да се изкачвам по стълбите и едновременно с това напипах чифта гумени ръкавици в джоба си. Тишината се нарушаваше единствено от скърцането на обувките ми върху излъскания под и музиката на органа в съседната зала.