Вратите пред нас най-сетне се отвориха и всички се изляхме в терминала, където минахме покрай металната бариера, която ни отделяше от седналите в чакалнята пътници, приковали поглед в екрана на своите лаптопи или сърбащи кафе от барчето на летището. Погледнах към кафенето, където другите двама вече ме чакаха да изляза.
Гледах да не се деля от четирите мамчета, които повлякоха крак из оживената зала на летището, изцяло в бетон, стомана и стъкло, и се кикотеха как тази вечер ще ощастливят мъжете си след цели две седмици сексуален пост.
- Въпреки че не всички сме чакали през тези две седмици, а, Кейт?
Останалите две се разсмяха, но на Кейт не й хареса.
- Не зная за какво говориш, ние с Андреас...
Ясно виждах и двата екипа на около трийсетина метра зад мен от двете ми страни. Сузи все още ме следваше и погледите ни за момент се срещнаха.
- Оставам с теб - после посочи зад себе си. - Ето тук грешиш.
Не й обърнах внимание. Веднага щом наближихме асансьорите, Юмрука и Кютюка се светнаха каква ми е идеята и хукнаха надолу по стълбите. Другите двама все още ни наблюдаваха.
Стоманените врати на асансьора се отдръпнаха и жените пред нас натикаха количките си вътре, без да се притесняват да ожулят и без това издраната ламперия. Пъхнах се между тях и Кейт натисна бутона за жп нивото.
- Ти накъде, скъпи?
- С тебе докрай, приятелко.
Останалите три отново се захилиха.
Усетих как някой ме сръга в гърба. Сузи беше успяла да се промъкне точно преди вратите да се затворят. Не пусках ръка от гърлото на бутилката и я понадигнах, за да може да се убеди в това.
- Само не ме разигравай.
Когато вратите се отвориха, жените ни изгледаха, преди да изтикат количките си навън. Сигурно им се струваше познато - поредната семейна кавга, каквито бяха имали колкото щеш в къщи. Излязох от асансьора да им направя място да минат, после тръгнах отново зад тях, докато бутаха количките си към перона. Сузи със сигурност ме следваше някъде отзад, но изобщо не погледнах за нея.
Юмрука и Кютюка вече ме чакаха долу, и двамата задъхани от бягането по стълбите. Скоро се зададоха и другите двама, които вземаха стъпалата по три наведнъж. Вдигнах заплашително бутилката и срещнах погледа на по-дребния, който ми направи знак да се успокоя.
Дамите, които следвах, вече бяха стигнали автомата за билети и си купуваха единични до Лондон. Извадих кредитната си карта и взех един и за себе си, след което отново ги последвах към мотрисата на влака. Перонът беше пълен с хора, които говореха на италиански и немски. Звуковата уредба огласи на три езика предстоящото потегляне на влака за Лондон, последна спирка „Ливерпул стрийт“, и пътниците постепенно си отдъхнаха. Количките затрополиха по перона, а децата капризно крещяха. Наблюдавах как четиримата ми преследвачи стесняват обръча зад мен, но мярнах и Сузи с билет в ръка.
Жените изоставиха количките и понесоха огромните си куфари към синия интериор на попрепатилата мотриса. Тръгнах след тях, а Юмрука и Кютюка се качиха на предния вагон. Другите двама изтичаха някъде назад.
В нашия вагон беше претъпкано от чанти и хора, има- ^ше дори и кученце, което влюбената в него стопанка, някаква французойка, носеше в специална кошница през рамо. Всички чуждестранни туристи бяха извадили пътеводителите си, някои дори дремеха над тях. Аз не мърдах от мястото си до обществения телефон с кредитна карта, монтиран до тоалетните, а Сузи си проправяше път покрай куфарите и детските триколки от срещуположната част на влака. Последва съобщение по високоговорителя, че влакът ще пътува директно до Лондон, следваща спирка „Тотнъм Хейл“. След превод на съответните езици последва звуков сигнал, вратите се затвориха и влакът потегли.
Сузи вече беше на около три крачки от мен.
- Само гледай да не си твърде близко, ясно?
- Ник, грешиш, аз никога не...
За момент стана истинска тъмница, преди лампите отново да светнат. Останалата част не успях да чуя, защото влязохме в тунел и шумът стана невъобразим. Просто се облегнах на телефона с бутилка в ръка. Не възнамерявах наистина да я хвърля, но трябваше да изглежда, че намеренията ми са сериозни.
Когато излязохме от тунела, наоколо се разнесе нечий друг гласец, който скоро също като уредбата щеше да обиколи влака.
- Билетите, ако обичате.
Крачеше бавно покрай нас с премерена стъпка и повтаряше репликата си: „Билетите, ако обичате.“ Погледнах над главите на насядалите хора към съседния вагон. Юмрука и Кютюка бяха преминали разделителните врати между вагоните и седяха облегнати на лавиците за багажа. Погледът в очите им ми беше добре познат. Юмрука говореше по телефона си. Екип на Отряда за бързо реагиране вече се изнасяше на буркан от телевизионната кула към „Ливерпул стрийт“.