Влакът продължаваше да тътне по релсите и да ни клатушка. Няколко дечурлига изтичаха покрай нас и бащите извикаха след тях на немски. В същия момент телефонът на Сузи иззвъня. Тя, изглежда, се изненада за разлика от мен. Извади слушалката и я долепи до ухото си.
- Ало? Да, сър - последва пауза. - Не, това засега е изключено, сър. Съжалявам - нова пауза. - Съзнавам рисковете в настоящата обстановка, сър, но имаме сериозна причина да постъпим по този начин и няма да... Не, сър, моля ви, изключено е да го направя. Всичко е под контрол.
Вдигна телефона така, че да мога да чувам крясъците му.
- Искам Зимния дух, искам го, и то веднага. Не се инати, не проваляй кариерата си заради този човек. Какво, по дяволите, си въобразяваш?
Наклоних главата си над микрофона.
- Ще си получиш бутилките, след като ми свършат работа. По-късно ще дам обяснение.
- Слушай, Стоун, знам какво е положението. Вчера сутрин те нямаше в апартамента и хукнахме да те търсим. Търсихме и информатора, но и от него няма следа. Знаеш ли нещо по въпроса? Детето ти ли е хванал? И сега те изнудва да му занесеш Зимния дух да го пусне из Лондон. Мога да помогна, не съм безсилен, но бутилките ми трябват веднага.
- Кажи на екипите си да се изтеглят Ако се опитат да действат, ще хвърля някоя от бутилките. И без това какво толкова губя?
Гласът му стана спокоен до неузнаваемост.
- Слушай сега. И през ум да не ти минават такива глупости. Екипите ще си стоят по местата, а ти нищо няма да хвърляш по никого. Зная какво е положението. Вече съм активирал отново старите оперативни номера, така че можем да поговорим спокойно. Мога да помогна. Разбираш ли ме какво казвам?
Опитах се да звуча също толкова убедително, но с по- малко думи.
- Не, ти разбираш ли ме?
- Върни бутилките, Стоун. Само така мога да ти помогна в случая. Ще ти върна детето, но бутилките ми трябват цели-целенички.
- Изключено, поне засега. Но слушай: в Берлин има вече двама заразени и една бутилка отворена или счупена. Адресът е „Бергман щрасе“ 22, апартамент 27.
Изчаках го да запише.
- Така. А сега ела и ще ти помогнем с момичето. Разбирам опасенията ти, но ако работим заедно...
Свалих малкото прозорче до себе си и изхвърлих телефона навън, после намерих и този на Джеф някъде в сакото си, който го последва.
- Май все пак идеята да те поканя си беше чисто моя.
Сузи се усмихна и аз хвърлих един поглед към Юмрука и Кютюка. Тя покри обратната посока, през тоалетните, към вагона, където се качиха другите двама.
- Извинявай, мислех, че сте говорили с Мазния, докато ме е нямало.
Тя се приближи още малко. Сега сигурно изглеждахме като гаджета, които бързаха да се помирят, след като съвсем наскоро са се сдърпали.
- И сега какво?
Юмрука все още говореше по телефона, без да ме изпуска от поглед.
- Не можем да слезем на „Ливърпул стрийт“. Знаеш ли къде е „Тотнъм хейл“.
- Не.
- И аз. Значи се уговаряме за площад „Суоун“, в супермаркета „Смит и Бутс“. Това място поне знаем само двамата с теб, нали така?
- Ще разделим ли бутилките?
Идеята й я биваше Така ако поне един от нас се добере до информатора, работата пак щеше да бъде свършена. Ким нах бавно и направих път на жената, която се отърка в нас, докато се опитваше да се добере до тоалетната. Когато стигна, само я отвори и после блъсна обратно с отвратена физиономия. Сузи свали якето си и клекна в краката ми, като издърпа най-долната найлонова торба и пъхна в нея две от бутилките. Аз не забравях да наглеждам двата екипа. Юмрука пренабираше намръщен, че е изгубил сигнала. Немските деца притичаха покрай нас точно когато Сузи се изправи отново до мен с вързопа под ръка.
Пликовете в лявата ми ръка все още тежаха от двете бутилки вътре, а последната държах така, че да се вижда в дясната ми ръка.
- Мястото на срещата важи до 11,30 тази вечер. Ако не успеем да се съберем дотогава, този, който носи бутилките, отива при информатора. Само така има някаква надежда за Кели.
Тя кимна. Зад нея Юмрука отново бъбреше по телефона, а Кютюка оправяше чантата на гърдите си и просто ме зяпаше отегчено.
- И каквото и да се случи, не намесвай Мазния. Той пет пари не дава за живота й. Ще ми обещаеш ли?
Кимна отново и погледът й се върна към задния вагон.