59.
Коридорът беше едва на няколко крачки разстояние. Вътре лъхаше на плесен и подправки. Тясното стълбище изчезваше стръмно нагоре в тъмнината, постлано по цялата си дължина с мръсна пътека. Прошарения блъсна вътрешната врата и двамата влязохме в порутената кухня на някакъв изоставен ресторант, в далечния край на която имаше две люлеещи се врати с прозорчета, отразяващи светлината от съседното помещение. Истинско чудо, че все още се е запазила някаква миризма, мястото е било занемарено сигурно от години.
Подкани ме с пръст да се приближа повече към вратите.
- Ела, ела насам.
На кухненската печка и по плотовете все още имаше стари готварски прибори, тигани, тенджери и какво ли още не. Босите ми крака измръзваха по покрития с плочки под. Прошарения спря точно пред люлеещите се врати и се обърна към мен. Едва успявах да различа очите му в светлината на четириъгълното прозорче. Постави пръст върху устата си и посочи към прозореца.
- Гледай там.
Долепих носа си до стъклото, без да изпускам бутилките от ръце. Повечето от масите и столовете в залата на ресторанта бяха струпани около стените, но точно в средата на един стол седеше Кели, с гръб към мен, обърната към улицата. До нея стоеше Синия. На една от голите маси имаше лампа, която осветяваше лицето му и ножа, който държеше в ръка. Чудех се дали същото острие не беше подредило така Кармен и Джими.
Дори и да гледаше към мен, Кели едва ли би ме забелязала. Върху очите си имаше превръзка, ръцете и краката й също не бяха свободни. Все още носеше старата си небесносиня тениска, а косата й стърчеше на всички посоки.
Поех си дълбоко въздух. Исках да извикам, за да й вдъхна малко кураж, че вече съм тук и всичко е наред, но за момента трябваше просто да се успокоя. Поне знаех, че сме на едно и също място и тя е жива. Като начало беше добре.
Прошарения почна да ме дърпа за рамото. Гласът му сега звучеше още по-развълнувано. Може би все пак нямаше да ме води на вечеря, а на селския панаир.
- Ела, ела.
Отидохме при стълбището, този път от горната пло- р. щадка светеше. Външната врата все още зееше и нощният дъжд мокреше прага навътре в антрето. Прошарения ми посочи пътя нагоре по стълбите.
- Оттук, оттук, ако обичаш.
Когато бях на половината път, информаторът се показа на площадката и изгаси лампата, без изобщо да ми обърне внимание, после се върна в дългия и тесен хол, откъдето се появи. Останах за момент на входа. Червените плюшени пердета бяха спуснати, но ми трябваше съвсем малка пролука, за да се ориентирам във вътрешността. Познатият ми телевизор с фигурките върху него работеше без звук на канала на Би Би Си 24, същият, какъвто беше на снимката, която разнасях в чантичката си последните няколко дни. За останалата част от стаята трябваше да си покажа главата малко по-навътре. Около телевизора имаше зелено канапе с два фотьойла, върху по-близкия от които беше преметнат познатият ми черен шлифер. Вдясно, до стената, беше опряна черна маса с два стола на нея.
Камината беше облицована с плочки от 30-те и почти толкова стара газова система, монтирана зад решетката, която обаче засега поне не топлеше. Върху плота отгоре имаше подредени още украшения като онези над телевизора, фигури на джамии от масивно стъкло или месинг. Отгоре на стената беше окачена снимка на Мека заедно с няколко семейни фотографии. На едната личеше сватбена церемония между двама доста прошарени мъж и жена, облечени в традиционни за мюсюлманите одежди. Двете врати отсреща, които извеждаха от помещението, бяха затворени.
- Хайде, влизай. Детето ти е наред, а?
Информаторът седеше на канапето срещу нямата картина на телевизора. Върху поставката за ръката балансираше мобилния си телефон. Все още не беше съблякъл сакото си, но нямаше вратовръзка и сега разпускаше с разкопчана риза върху канапето. В краката си държеше четвъртия сак.
Телевизията предаваше на живо Кен Ливингстън, целия подгизнал от дъжда, който отговаряше на въпросите на журналистите, скупчили микрофоните си пред лицето му. Текстът отдолу гласеше: „Кметът няма никаква информация за планирани атаки срещу метрото. Вземат се всички необходими мерки за възстановяване на електрическото захранване.“
Следващата новина, която се изписа на екрана, беше съвсем прясна. Неназован източник от Министерство на финансите се обадил в Би Би Си с информация за предстояща биологична атака срещу метрото. Правителството е обвинено, че крие информация, свързана с обществената безопасност. Правителственият говорител отрече подобни твърдения като неоправдани и призова за запазване на обществения ред.