Информаторът наблюдаваше лицето ми, докато гледах нататък.
- Не ги съжалявай, те вече са в Рая. Разбират смисъла на саможертвата и са щастливи.
Прошарения спря на вратата и взе бутилките. Информаторът хвана с ръце лицето си, пушеше нервно и чорлеше косите си. Известно време погледите им бяха един върху друг, но после информаторът изломоти нещо и Прошарения тръгна право към хладилника. Извади една от бутилките на пода и се наведе да я отвори. Информаторът затвори вратата след него и седна обратно, като допушваше остатъка от цигарата си.
- Синът, за когото казваш, този, при когото я отвеждат. И той ли е мъртъв?
- Да, и той имаше честта да умре. Май на теб трябва да благодари. След като се наложи да навлезем в тази нова и неочаквана фаза на операцията, ни трябваха вече две къщи.
Пушекът, който излизаше на валма от устата му, се превърна в облачета от жеста с ръка да седна на един от столовете.
- Настанявай се. Скоро няма да мърдаме оттук.
Чувах дрънченето на бутилките в кухнята. Облякох шлифера и седнах във фотьойла по-близо до огъня. Информаторът имаше още какво да си каже.
- Както разбираш, единственият начин да проверим дали бактерията наистина е вътре, е някой да се жертва. Така че ако си разменил бутилките, бъди така добър да ми го кажеш още сега. Няма смисъл детето ти да умира само защото си решил да ни мамиш. Ще ти дам възможността да отидеш и да ми донесеш истинския разтвор. Е - попита след кратка пауза, - истинско ли е онова в бутилките?
Кимнах.
- Скоро ще разберем.
Погледна към близката врата, все едно можеше да види какво става зад нея. Чу се изхвърчането на тапа, последвано . от дрезгава и упорита кашлица. Прошарения сигурно е вдишал от самото шише.
Информаторът ме погледна и се усмихна.
- Ето това себеотрицание в името на Бог ще ни донесе победата и всички ще заемем местата си в Рая.
Вратата се отвори и Прошарения се появи с маска върху лицето. Вратата на хладилника беше затворена и не се виждаха никакви бутилки. Мяркаха се само пакет масло, кутия мляко и няколко кутии за храна. Размениха си по още едно кимване, преди Прошарения да затвори кухненската врата и да тръгне надолу по стълбите.
Значи това беше. Ще чакаме, докато Прошарения покаже признаци на заразяване. Само тогава информаторът щеше да подготви сака и да излезе навън. Може би и другите двама щяха да се смесят за малко с тълпата по време на върховите часове в метрото като подвижни разпространители на заразата.
Тогава ми дойде наум за Кели.
Тя също ще се зарази от тях.
По дяволите, стига философства. Мисли само как да го предотвратиш, да спреш този кошмар още сега.
- Нали разбираш, че ще те хванат, няма къде да се измъкнеш. Всички са навън и ни търсят. Умолявам те, просто я пусни да си тръгне. Бутилките са истински, давам ти дума. Знаеш, че не бих рискувал живота й да те лъжа. Защо искаш и тя да се зарази? Пусни я, тя не знае къде сме. Остави я при някоя библиотека или където и да е, далеч оттук. Имаш мен - та тя е само едно дете, за бога.
Външната врата се затръшна и моторът на микробуса' изрева. Информаторът се наведе към мен. Димът излизаше отвсякъде по лицето му.
- Вие не се трогнахте чак толкова за моите деца. И двете са на същите години като нея - изражението му помръкна. - Но може би децата на белите хора са привилегировани повече да живеят от нашите. Аз участвам в джихада, не децата ми, но накрая те ще платят цената заради мен. Ето така постъпвате вие. И защо дйтето ми да е по-малко важно от твоето?
- Не че е по-важно, просто е мое.
- Ето, виждаш ли. Все още имаш възможността да я запазиш. Ако течността в бутилките е истинска, детето ти най-вероятно ще се зарази, но ще бъде жива, докато аз изпълня мисията си. После можеш да си я прибереш и да я лекуваш.
Посегна към телефона и набра.
- Освен това причината да ни помагаш е, че всички онези хиляди хора навън не значат нищо за теб. Интересуваш се единствено от своето дете. Може да оживее, може да умре, но ти си готов да я чакаш и да се надяваш. Така е, защото, противно на мен, ти си просто слаб и искаш единствено да спасиш детето си.
Най-накрая изхвърли угарката, която почваше да пари между пръстите му, и заговори по телефона. Изобщо не разбирах какво казва, нито пък на какъв език, но изразът „Наци- оналната гвардия“ често се промъкваше в речта му и причината беше разбираема. Очите му следяха неотклонно новинарската емисия на Би Би Си 24, които предаваха обобщение на деня в САЩ. Изглежда, не го тревожеше особено съобщението, че жълтата тревога за терористична заплаха все още не беше отменена. Пуснаха кадри как американците панически изкупуват все по-големи количества бутилирана вода, консервирани храни и изолационни материали за къщите си, след като съобщението на Би Би Си за възможна био- атака в Лондон беше препредадено и по американските канали. Хиляди хора задръстваха касите на супермаркетите с претъпканите си колички. А Мазния се надяваше, че паниката ще настъпи едва след евентуална успешна атака. Навън вече цареше много повече от обикновена паника.