Зави рязко настрани и колата спря върху тротоара. Изтърколих се навън от купето, като използвах паркираните коли за прикритие. Къщата беше последната от долепени една до друга сгради с малка пристройка от гофрирана пластмаса отстрани.
Телефонът иззвъня. Проверих номера, преди да натисна бутона със зелената слушалка, и Мазния се обади от другата страна.
- Слушай ме добре, не влизайте в тази къща. Чу ли хубаво? И двамата оставате отвън. Не напускайте района. Оперативната група скоро ще пристигне. Повтарям, чакайте отвън.
Как, по дяволите, знаеше къде сме?
Извъртях се настрани да огледам околността. Камерата беше в края на улицата, на около петдесет метра от нас, окачена на висок стълб, една от многото в града. Окото на Големия брат.
Значи нещастникът е локализирал телефоните за не повече от минута и после е взел всичко в свои ръце, без да си прави труд да ни каже.
Сузи се беше прикрила зад един от паркираните микро-, буси и наблюдаваше мишената, докато аз се свивах в шлифера, за да предпазя телефона от дъжда.
- Копеле такова! Там има дете.
- Къде е Зимния дух?
- Майната ти. Търси си го сам.
- Не влизайте, Стоун. Предупреждавам ви, стойте отвън!
Свалих телефона от ухото си, но Сузи хвана ръката ми точно преди да натисна червения бутон за изключване.
- Кажи му къде са бутилките. Веднага. Никакви рискове със заразата, забрави ли?
Шибана работа. Вдигнах отново телефона в ръката си.
- Иди в апартамента над изоставения индийски ресторант на улица „Каледониън“, срещу джамията. Чу ли ме - срещу джамията?
Въпреки пердашещия дъжд в слушалката ясно чувах бъркотията, която цареше около него. Изключих телефона. Последва ново позвъняване - няколко кратки сигнала известиха, че някой от другата страна чака да се обадя.
61.
На дисплея се появи един от двата британски номера. — Обаждат се, звънят да проверят всичко наред ли е! Сузи хукна право към къщата. Закуцуках след нея, раната на петата ми се разширяваше, докато накрая усетих костта на стъпалото ми да опира в асфалта.
Бях на няколко метра зад нея, когато Сузи се промуши през пролуката между микробуса и страничната врата. Аз връхлетях отпред с рамо, но дървото не поддаде. Три пъти безуспешно опитах да я разбия, но само отскачах. Погледнах прозорците, но и оттам нямаше да стане - всичките бяха стъклопакет.
В това време Сузи счупи някакво стъкло. Затътрих се към нея през калната трева колкото можех по-бързо. Когато завих зад ъгъла на къщата, видях ръката й провряна през счупеното стъкло на прозорчето в страничната врата. Китката й се вдигна нагоре и револверът издаде изстрел, заглушен от материята върху дулото и от силния дъжд. Ръката й се дръпна от прозореца.
- Пропуснах - извика тя. - Тръгна вляво. Бързо, наляво!
Избутах я и протегнах ръка към заключалката на вратата. При пресягането ръкавът на шлифера ми се надигна и стъклата порязаха лакътя ми, докато напипвах дръжката. Сузи беше заела позиция зад мен и нетърпеливо ме подканяше.
- Хайде! Хайде давай!
Пръстите ми хванаха резето и когато го отместих, целият залитнах навътре, а Сузи профуча през отворената врата покрай мен с вдигнато оръжие. Почти веднага я чух да извика:
- По дяволите! Мамка му!
Тръгнах след нея в антрето, устата ми бе все още пълна с кръв. Уличната светлина осветяваше вътрешността през Р двете симетрични прозорчета във входната врата.
На пода лежаха две тела на тъмнокожи. Сузи сигурно се е спънала в тях и сега със зъби и нокти драпаше нагоре по стълбите. Когато стъпи на горната площадка, оттам долетя обезумелият й глас:
- КЕЛИ! КЕЛИ! ИДВАМ, СКЪПА!
Прескочих проснатите тела и тръгнах нагоре по стълбите, като вземах стъпалата по две наведнъж. Краката ми изоставаха.
Пред себе си видях отворена врата - банята. Вътре никой. Сузи беше няколко крачки по-нататък с насочено оръжие. Горе беше доста по-тъмно, но дори на светлината, която се процеждаше от долното антре, успях да забележа три или четири врати от двете страни на коридора и Сузи се опитваше да разбере зад коя от всичките се намира Кели.
Грабнах дръжката на първата вляво, Сузи се ориентира вдясно.
Вътре беше доста тъмно, но въпреки това долових движение. Хвърлих се нататък, без да обръщам внимание на мебелите по пътя ми. Докопах го и двамата връхлетяхме върху леглата. Тогава усетих нещо остро да пробива дясното ми бедро.
- Сузи! Сузи!
Мускулът веднага се сви в спазъм около бедрото.
Изтърколихме се на земята и ръката му се заклещи под него. Оттласна се и се качи отгоре ми, надвесил глава, като се опитваше да отхапе кожа от врата ми. Усетих миризма на афтършейв и кафе, преди зъбите му да се забият във врата ми.