Сузи притискаше с тялото си вратата, прикована за дървото с ножа, който пронизваше гърлото й и се подаваше от външната страна. Очите й бяха затворени, но доколкото можех да видя през окървавените кичури, които покриваха лицето й, устните бяха леко сгънати в ъгълчетата.
Свлякох се на колене и с още по-смътна представа за гледката пред мен пропълзях през пролуката на вратата.
Другите двама лежаха върху спалнята. Тялото на Синия беше проснато на половината на леглото, върху кръста й. По гърба на бялата му риза имаше червено петно кръв от изходната рана на куршума.
- Кели, ето ме, скъпа... Вече всичко е наред, нали ти казах, че идвам, всичко е наред...
Допълзях до леглото и дръпнах ръката му с последните сили, които ми бяха останали.
Отвън се чу звукът на приближаващите сирени. Гумите изсвириха на асфалта.
Трупът падна настрани, почти върху мен. Блъснах го настрана и със скимтене се покатерих върху леглото.
Долу прозвучаха заповеди. Щурмуваха предната врата.
Кели лежеше, без да мърда, точно както винаги, когато съм я наблюдавал, докато спи - с изпънато върху дюшека тяло, по гръб, с разперени ръце и крака, досущ като морска звезда. Сега обаче долната й устна беше неестествено отпусната, очите й не шаваха под клепачите, както когато бе унесена в сън. Главата й беше извърната настрани под твърде неестествен ъгъл.
По прозорците зашариха сините светлини на фенери и скйро предната врата поддаде.
Наведох се над нея и сълзите ми покапаха върху косата, която покриваше лицето й. Знаех, че е безсмислено, но все пак проверих за пулс.
Кели беше мъртва.
Издърпах я към ръба на леглото и хванах тялото й в ръцете си. Напрегнах всички сили да я закрепя между ръцете си и се добрах до вратата.
Поставих нежно тялото й до това на Сузи, докато долу проверяваха стая след стая. Следваше да се качат горе, от главата до петите в защитни костюми, с противогази и оръжия, готови за стрелба.
Изтеглих ножа, който пробождаше шията на Сузи, и го захвърлих към стената, после легнах между двете, прегърнах с ръце разчорлените им глави и ги притеглих към себе си.
Челата им допряха едно до друго и аз зарових глава в косите, които се преплитаха върху гърдите ми.
62.
Хънтинг Беър Пат Четвъртък, 17 юди, 11,12 часът
Ауспухът на багера блъвна черен дим и машината подхвана къщата откъм близкия ъгъл, като оставяше дълбоки следи с тежките си колела върху наскоро окосената ливада. Слънцето се отрази в стоманената му кофа, която вече стигаше нивото на първия етаж и рамото започна да се разтягай
Сгънах доста поизмачканото писмо на Кели и го пъхнах на страницата на снимката в паспорта й. Един дявол само знаеше колко пъти го препрочитах и прибирах обратно, откакто се върнах да вдигна вектрата от къщата на Сузи, че като довтаса Джеф от Залива, да не се чуди на колата в гаража си.
Изражението на Джош трудно можеше да се определи зад тъмните стъкла на очилата му. Обърна се към жената, която стоеше от другата му страна, и измърмори:
— Прилича ми на опашката на скорпион.
Госпожа Билман отговори нещо, което се изгуби в бученето на машината. Само ние тримата се бяхме престрашили да се качим по алеята, останалите съседи спазваха почтително разстояние и наблюдаваха скупчени край пътя.
Металната кофа остана известно време във въздуха, после отскочи напред и се стовари с грохот върху фасадата на къщата. Госпожа Билман увековечи момента. Още преди събарянето помоли да направи няколко снимки. И как не? Районът беше очаквал събитието с истински ентусиазъм. Не можехме да им откажем това малко признание за всичките им усилия. А и не се случваше всеки ден да си купят къща за жълти стотинки и след това да я разрушат. Озеленителите скоро щяха да дойдат и да превърнат мястото в детска площадка.
Цялата къща се разтърси, преди спалнята на Кев и Марша да се превърне в купчина трески и счупени стъкла. Дългд време се колебах дали изобщо да присъствам на място, макар че вътрешно бях убеден в необходимостта да съм тук, когато всичко това се случи. Трябваше да изживея този кошмар веднъж завинаги, докрай.
Докарах тялото на Кели в САЩ ден след като баба и дядо й бяха кремирани в Бромли. Починали след злощастното изтичане на газ от инсталацията в къщата им. Така и не разбрах дали сестрата на Кармен успя да пристигне от Австралия.
Веднага след пристигането ми Джош организира погребението на Кели при останалата част от семейството й. Хората почетоха прилично церемонията, всички места в църквата бяха заети. Не зная дали това би я накарало да се чувства горда, или само щеше да се притесни.