Измежду присъстващите познах секретарката на училищния директор и учителя по математика на Кели. След официалната церемония се запознах и с Врони, която изглеждаше неземно спокойна. Веднага го отдадох на солидната доза „Викодин“, с която се беше натъпкала.
Самото погребение не беше от чак такова значение за мен. С нея си взехме сбогом още там, върху пода до вратата .на спалнята, където загубих и двете със Сузи. Може би с времето щях да добавя някоя и друга дума пред студения камък, но засега не можех нищо повече да измисля.
От погребалната агенция я бяха нагласили да изглежда толкова невинна, с ръце сгънати върху гърдите, едва ли не заспала. Докато седях до ковчега и препрочитах писмото й, имах чувството, че всеки момент ще скочи отвътре и ще дръпне листа от ръцете ми с думите:
— Майтап бе. Що се връзваш?
Багерът загреба голямо парче от покрива и килна останалата част на една страна, после металната му кофа започна да се пълни с тухли и хоросан от стената. Госпожа Билман не издържа и се разплака, а аз ритнах камъчето в краката си към ръба на алеята.
Метрото в Лондон отново работеше и градът влезе в естествения си ритъм - толкова естествен, доколкото случилото се през изтеклите няколко дни може да се нарече ло- гично развитие на нещата. Манхатънският номер беше отвел Джордж право в леговището на терористичната група в САЩ, откъдето прибрали 12 непокътнати бутилки. Кремираните останки от телата на терористите сигурно след не повече от няколко часа са се носели във водите на Хъдзън.
Моите травми нямаше скоро да заздравеят, но поне бях жив. А това при всички случаи е едно добро начало.
Последва ново пращене на трески и аз върнах погледа си върху къщата. Горният етаж и покривът бяха сринати и сега кофата работеше в приземните помещения. А твърдяха, че цялата работа ще отнеме най-много час-два, предимно заради извозването. Врели-некипели.
Джош се вживя в ролята си и не попита и дума за начина, по който се случи всичко. Поне знаеше кога да не задава излишни въпроси. Дадох му пълни правомощия да се оправя с къщата - нещо като първата ми вноска за мястото, което ми е запазил в Рая.
Бъркотията, която оставих след себе си на Островите, беше заличена от Мазния и Ивет с присъщия им професионализъм. Кремираха Сузи в Кент след фатален инцидент на магистралата М20, където при загуба на управлението колата се врязва в стоманен прът, който пронизва водачката през шията и я оставя на място. Няма други пострадали при катастрофата. Достатъчно хора присъстваха на службата, така че аз лесно се изнизах към вратата на параклиса. Щъркела направи същото и двамата разменихме няколко думи.
В управлението знаели, че е бременна, но изчаквали от нея да им съобщи, в случай че реши да абортира. Независимо от решението й обаче мястото на агент си било за нея.
Джеф се беше върнал от Залива. Сигурно знаеше, че катастрофата си е чиста измислица, но съзнаваше също, че не може да докаже обратното. И той не можеше да си позво- ли да подлага на съмнение официалната версия. Напуснах службата тъкмо когато той излизаше на катедрата, за да спомене жена си и неродената си дъщеря. Изглежда, и Щъркела се беше нагледала достатъчно, защото двамата заедно се измъкнахме на тротоара отвън.
След онази последна нощ в Лондон Юмрука и Кютюка едва ли са скучали без работа. Саймън намерил смъртта си в автомобилен грабеж по пътя от летището в Намибия, докато отивал на гости на семейството си. Единственото, което липсвало от колата му, бил фотоапаратът. Според някои вестници неизвестен лекар твърдял, че последните няколко месеца лекувал Саймън срещу депресия. Наистина съжалявах за децата му, но човек не може така лековато да подхожда с подобна информация. Още повече че ние сериозно го предупредихме.
Бившата луксозна къща в колониален стил се превръщаше в купчина руини. Погледнах към Джош и видях сълза да се стича под слънчевите му очила. Часовникът ми показваше вече 11,50.
- Май се нагледах, човече. Ще тръгваме ли?
Взехме си довиждане с госпожа Билман, която обеща да ни държи в течение за откриването на градинката. Кимнахме и тръгнахме надолу по алеята. И за двама ни беше ясно, че ще пропуснем мероприятието.
Джош копнееше да си развърже езика.
- Слушай, човече, защо не останеш да преспиш? Може и за повече - стига да искаш. Не ми изглеждаш хич добре.
Ще спиш в нейната стая, ще...
- Всичко е наред - отговорих, - във форма съм. По- добре да се разходя до апартамента. Тъкмо се възстановявам след шест години „Покахонтас“ около себе си, не искам през следващите шест главата ми да бръмне от Еминем.