Районът може да си прави детски площадки колкото иска, но не и с люлката на Кели. Когато се върнахме при доджа, проверихме дали дървените стълбове, веригите и гумата са закрепени здраво в багажната част.
- И какво ще правиш с това, човече?
- Не знам, засега просто ги дръж в гаража, докато измисля нещо. Искам да са при мен, това е цялата работа.
- Нямаш проблеми, човече. Ще те чакат.
Качихме се в колата и след като моторът запали, хвърлих още един последен поглед на околността. Повече не смятах да се връщам. През последните няколко месеца изпълних ангажиментите си към всички освен, разбира се, към себе си.
Джош хвана главния път и потеглихме към Лоръл.
- И какво толкова имаш да правиш в този апартамент? Ще седиш между четири празни стени и ще си биеш главата в тях? Хайде, ела поне за тази вечер.
- Мисля да си взема отпуска през следващите няколко месеца. Не знам накъде ще отпраша, просто искам да си опаковам багажа, да уредя едно-друго...
Удостои ме с многозначителното си кимване. Прекрасно знаеше защо исках да замина и къде точно ще отида.
Багерът може да срина къщата до основи, но така и не заличи видеото от главата ми - напротив, добави още няколко кадъра към филма. Пред мен се очертаваха още доста тежки и безсънни нощи, ако не се вземех в ръце да оправя живота си. Дълго време премислях възможността за терапия при доктор Хюз. Клетката на тигъра наистина вече зееше отворена и звярът вътре само чакаше да си хареса плячка отвън, за да изскочи. Див и неконтролируем.
Часовникът на таблото показваше 11,58. Извадих мобилния си телефон и проверих сигнала. Джош ме погледна впечатлен.
- Май накрая взе да свикваш с тази техника?
- Просто чакам да ми се обадят.
Точно на обяд телефонът ми иззвъня. Когато Джордж определя час, и секундите имат значение.
- Махна ли ти се и къщата от главата, синко?
- Да, преди пет минути си тръгнахме.
- Добре. Засега не мога да те пусна в Англия. При терапия човек не знае какво ще му се прище да сподели. Рискът за сигурността ни е прекалено голям.
Тялото ми се свлече в седалката. Костваше ми достатъчно усилия дори само да си призная, че се нуждая от помощ.
- Но ето какво ще направим, момчето ми. Тук познавам един, който е наясно с работата ни и е помагал при нужда. В миналото и аз съм се възползвал от услугите му, човека си го бива. И да знаеш, онзи пенсионен фонд ще те облагодетелства доста преди да се усетиш, че нашият човек е скъпчия.
- Благодаря ти, Джордж.
- Няма за какво, синко. Истината е, че все още не съм намерил някой по-добър от теб. А и ти не ми приличаш на мъртъв.
Andy McNab DARK WINTER
Copyright © Andy McNab 2003
Зимен Дух Анди Макнаб
Първо издание
© Превод от английски Методи Стоянов
корица - „Елзевир"
Тази книга е издадена от „Атика”
Предпечатна подготовка и печат „Атика".
София, 2004
ЕТ „Ангел Ангелов".
ISBN 954-729-195-5