Тя продължи да се хили, като държеше цигарата над устата си и чакаше да види как ще реагирам. Не след дълго се умори, облегна се на стола и започна да разлиства пътеводителя си. Аз обърнах глава към телевизора и усетих фланелката да лепне по гърба ми от потта.
Погледът ми се върна върху джамията, която се намираше на 30-40 метра навътре в квартала и представляваше типичната едноетажна постройка със син покрив и минаре с високоговорители. Отстрани имаше няколко ламаринени навеса за паркиралите коли. Вероятно тук идваха да се молят предимно обикновени хора.
Малко по-надолу на същата улица имаше и будистки храм, а привържениците на Кришна също успяваха да си намерят място, където дрънченето на кастанетите им не би нарушило ничие спокойствие. Преди също съм работил в Малайзия и бях останал с впечатлението, че тук християни и мюсюлмани, будисти и кришнари можеха спокойно да се разхождат един до друг, без да се забелязват взаимно. Днес на плажа видях млади австралийки, които също както и забрадените от главата до петите жени упорито хранеха децата си с чипс.
Когато питиетата ни пристигнаха, пианистът в ресторант „Палас“ поддържаше доброто настроение с класически американски мелодии. Сузи отново дръпна от цигарата си, без очите й да напускат страницата от пътеводителя, която четеше. Аз седях до нея и пийвах от портокаловия сок, докато наблюдавах хората, които се събираха за вечерната молитва. Група колоездачи спряха в двора на джамията, слязоха от колелетата си и се запътиха към ярко осветения вход. Докато сваляха обувките и миеха ръцете и лицата си, можех ясно да видя фоайето на джамията, по-навътре влизаха само онези, които имаха какво да си кажат с техния бог. В този момент Сузи отново прикова вниманието ми:
- Замислял ли си се за чревна промивка?
Дръпна отново от цигарата си и обърна страницата, която разглеждаше, към мен. Видях съблечена жена, покрита с хавлия, която лежеше настрани и пиеше капучино през сламка. Зяпаше замислено към тавана и от това зениците на големите й кафяви очи изглеждаха неестествено широки. Сузи продължи:
- Много хора идват в Югоизточна Азия само за да се изчистят от отровите в червата си. Сигурно този вид терапия помага много, вътрешностите ти стават като на новородено.
В отговор бавно поклатих глава.
- Обикновено внимавам какво ми влиза в гащите, нали знаеш, мислиш рибка, а то... Фактът е, че средният американец умира с около три килограма недосмляна и неиз- хвърлена храна в себе си.
При други обстоятелства бих приел, че е жена, която проявява съвсем обикновена загриженост към новия си любим. Но все пак сметнах за уместно да й напомня очевидното:
- Знаеш, че не съм американец.
- Подробности. Виждала съм много пъти какво набиваш и на твое място бих се замислила по въпроса. Храната е огледало за самия човек.
С тези думи тя върна книгата на масата и отново захапа цигарата.
- Тогава това огледало ме прави да изглеждам като двоен хамбургер с пържени картофки, а теб, моето момиче, би те издокарало като банан с никотинови петна по жълтата обвивка.
- Едва ли чак толкова съм го закъсала, особено като видях как ме зяпаше на басейна. Не си мисли, че си си намерил достатъчно тайно място, откъдето да ме шпионираш.
Думите й завършиха с гримаса и тя отново се зачете в книгата си.
2.
Пристигнах в Пенанг по заповед на Джордж. Той все повтаряше, че ако някой те срита веднъж и не смята да се отказва, трябва някак да го спреш, преди да му е станало навик. Но както винаги, щяха да ми платят за работата, а това най-много ми изнасяше.
Нито на мен, нито на Сузи бяха разказвали подробности за операцията, но аз не се оплаквах. Прекалено много информация може да ти докара голямо главоболие и тя вероятно споделяше мнението ми. Все пак и двамата бяхме само малки колелца в една голяма машина, и то не от тези, дето могат да я блокират, ако откажат. На човек като нас не му трябва повече акъл, отколкото да планира и изпълни добре задачата си, без да му идват наум излишни въпроси.
Трябваше да изпълним черна операция. Малайзийското правителство не знаеше нищо за онова, което готвехме на тяхна територия, и то само защото малкото ни шефове, които знаеха, считаха, че колкото по-малко хора са наясно с операцията, толкова по-добри са шансовете ни да успеем. Иначе правителството на Малайзия беше силно, стабилно и се ползваше с доверието на западните държави. За първи път действах съвместно с шпионин от британските служби. Американците, които се престрашаваха да прекарат ваканцията си тук, се брояха на пръсти, но британски туристи имаше достатъчно, поне толкова, че да не бием на очи.