- Изобщо не ти вярвам, Ник.
Сълзите напираха в очите й.
- Не мога да се измъкна, Кели. Все пак е само една среща. Ако всичко мине както трябва, сигурно...
- Все това повтаряш. Много лесно можеш да се измъкнеш, Ник, просто трябва да им откажеш.
- Невинаги е толкова просто.
Опитах се да я погаля по косата, но тя отскочи назад като ужилена.
- Хич не си помисляй - сопна се и се фръцна към стаята си. - Лицемер!
В съседната стая Кармен стъписано си пое въздух. Или Лорейн беше казала, че органичните овлажнители за кожа са пълна глупост, или просто слухтеше до стената. И в двата случая щеше да си го изкара на мен, ако я подкача.
Кели затръшна вратата зад себе си, но на нея нямаше ключалка. Почуках внимателно, без да влизам.
- Позволи ми все пак да ти обясня. Или, ако искаш, няма да ти обяснявам нищо. Искам само да вляза при теб и да се извиня.
Чух, че изхлипа, и влязох. Тя лежеше по корем върху леглото с възглавница върху косата си. Когато се приближих към нея, метна тялото си върху леглото и седна, така че да се виждаме.
- Споделих с теб повече, отколкото трябваше, нали, Ник. Повече, отколкото сам можеш да понесеш.
- Зная как е правилно да постъпя в случая, но не мога да го направя, Кели, не мога да им откажа.
Тя зарови глава в ръцете си.
- Кога ще се прибереш?
- Няма да се бавя. Довечера или най-късно утре.
- Така да бъде. Върви спасявай света.
Опитах се да я докосна, но тя пак се отдръпна. Тръгнах към вратата, където бях оставил якето и обувките си. Кармен не позволяваше на никой да ходи с обувки в къщата й. После нещо ми дойде наум.
- Гледай баба ти да не почне да се рови в багажа ми за мръсни дрехи. Аз ще извадя каквото е за пране, щом се прибера. Става ли?
- Приказвай си.
15.
Отне ми около час, докато стигна Челси Бридж, като не спирах да проклинам Джордж и Мазния. Волвото през цялото време ме следваше по петите. Продължих бавно към апартамента на Пимлико, където със Сузи подготвихме операцията в Пенанг. Мястото беше обзаведено, имаше видео и телевизор, но не и телефон. Компанията формално нямаше нищо общо, въпреки че го поддържаше и плащаше сметките. Апартаментът беше само една от тайните квартири, които държаха, но Пимлико отговаряше на репутацията си. Повечето апартаменти на агенцията бяха в луксозни постройки, разделени впоследствие на самостоятелни апартаменти. Бизнесмените, които през седмицата работят в Лондон, поддържат подобни жилища за нощуване или като любовни квартири, преди да се приберат при семействата си в Котсуолдс през уикенда. От гледна точка на сигурността са напълно подходящи поради пълната анонимност на обитателите им.
Когато пристигнах, всички места за паркиране бяха заети. След близо 15 минути лутане най-накрая намерих сво- бодно място на Уоруик Скуеър и пуснах в апарата всичките монети, които имах. Кой знае, с малко повече късмет щях до час-два да пътувам обратно към Бромли.
Пресякох площада и се запътих към номер 66. Апартамент номер 3 се намираше на последния етаж. Позвъних на домофона и отсреща чух дискретния глас на Ивет - секретарката на Мазния, която се грижеше за всичките му служебни дела, а може би и за част от личните. Винаги говореше с присъщата си потайност, сякаш целият живот протичаше в една мащабна конспирация.
— Ник е.
Веднага щом вратата се отвори, Юмрука и Кютюка, които през цялото време вървяха по петите ми, ме изблъскаха така грубо в тесния вход, сякаш биха ме пребили на място, ако само се поколебая дали да вляза. В коридора нямаше място да се завъртиш, явно при разделянето на постройката на отделни апартаменти общите пространства бяха силно ограничени за сметка на жилищната площ. Отвътре не изглеждаше нищо особено - стените не бяха боядисвани от 80- те, когато всичко беше снежнобяло, а за цвета на постелката можех само да гадая.
Стълбите се извиваха като спирала, докато не стигнах вратата, на която ме чакаше Ивет. Със Сузи я кръстихме Щъркела заради стройната й, може би прекалено стройна фигура. Косата й беше кафява на цвят и стигаше почти до раменете. Малко калории не биха й се отразили никак зле, дънките не прилепваха дори по бедрата й. Беше минала четиридесетте, цялото й богатство бе един пръстен на ръката, а якето, както и обувките на краката й бяха алпийски модел. Вкъщи имаше поне няколко якета „Гор-Текс“, които сигурно заемаха половината от гардероба й, другата половина беше в стил „ойларипи“. Алпийските обувки почти никога не слизаха от краката й. С тях изглеждаше като стик за голф, с който Тайгър Удс можеше успешно да стартира сезона.