Чаят скоро щеше да стане готов, но ние едва ли можехме да се надяваме Мазния най-сетне да ни обърне повече внимание, отколкото на папките пред себе си. Всъщност сега вниманието му беше раздвоено между мобилния телефон и листовете хартия, които не преставаше да разгръща. Наб- f ра някакъв номер, но после се разколеба и продължи да чете. Опитах се да уловя погледа му, но напразно.
Не след дълго Ивет се появи с чая. Обувките й се чуваха по мокета още от коридора въпреки котешката походка. Постави подноса на малката масичка пред канапето и се зае първо с кафето на шефа си: с мляко и две бучки захар. После дойде и нашият ред - за мен с мляко без захар и за Сузи без мляко и без захар. Щъркела никога не пренебрегваше подробностите, дори когато нямаше кой услужливо да й ги напомни. След като сипа на всички ни, тя си седна на стола, постави единия от куфарите на коленете си и го отвори. Мазния й подаде няколко листа, които тя прилежно прибра, и очите му за миг попаднаха върху мен. Когато заговори, погледът му отново беше в бумагите.
- Приятно е, че не ни накара да те чакаме прекалено дълго.
- Всъщност май вие ни карате да чакаме, което напълно се връзва с двамата биячи отвън.
Не реагира, а аз имах още какво да кажа.
- Сър, налага се да поговорим насаме.
- Я пак?
- Налага се да си кажем нещо насаме.
Само един поглед към Сузи беше достатъчен и тя се изниза крадешком, като затвори вратата след себе си. Същото не се отнасяше за Ивет. Всичко, споделено с Мазния, засягаше и нея.
- Айде, давай.
Дори не ме погледна в очите. Веднага ми стана ясно на какъв отговор да се надявам.
- Сър, в момента имам личен ангажимент, който изисква спешната ми реакция. Трябва ми съвсем малко време, за да наглася нещата.
- Ти май така и не разбра. Нямаш лични проблеми, защото нямаш нищо, което можеш да наречеш свое. Онова загубено дете може да избира - да остане при баба си и дядо си или да се връща у дома. Кое от двете ще избере, няма никакво значение, защото за момента поне не те касае. Ти оставаш тук да вършиш онова, за което ти плащаме.
- Сър, разбирам, но все пак...
- Никакви „все пак“. Млъквай и се залавяй за работа. Ясно?
Кимнах. Повече не можех да направя, освен ако не исках да се насадя право на двамата биячи, които изгаряха от желание пак да пометат онзи гараж с мен. Сигурно все още можеше нещо да се измисли. Просто трябваше да изчакам подходящия момент.
16.
Мазния изпъна уморено тялото си и след това стовари поглед върху папките пред себе си. През това време Ивет отиде да извика обратно Сузи и когато всички отново се настанихме, извади от куфарчето си два дебели плика и ни ги подаде. Проверих паспорта си. Прикритието ми отново беше на името на Ник Снел, но иначе познах рождената дата и повече от данните си. Някои от страниците обаче не съвпадаха, например не открих визата, с която бях на почивка в Малайзия. Поне доста окаяните на вид кредитни карти от Шотландската национална банка не бяха пресрочени.
Ивет си пиеше чая с чувство за изпълнен дълг, но ние все още бяхме в неведение за какво става въпрос.
- Парите по същата сметка ли са?
Ивет кимна. Погледнах към Сузи, която също като мен разглеждаше документите си. Очите й светеха от вълнение, ентусиазмът преливаше в нея, но внимаваше да не струи навън, че Мазния може да е алергичен.
Слушалката иззвъня отново и Щъркела се запъти с нея към кухнята. Не знам защо се пазеше да не я чуят какво говори, след като и бездруго можеше да чуеш гласа й само ако те гледа в очите от съвсем близо. Мазния се приведе към масата, където беше оставено кафето му, и прикова поглед в Сузи. Радвам се, че не избра мен да кимам насреща му. Не трябваше да съм тук, а от това, че и той беше, не ми ставаше по-леко.
- Бутилките от Пенанг, онези в кашона, дето мишената предаде на свръзката ви, само са минали покрай виното. Течността в тях съдържа вируса на белодробната чума.
Ако очакваше да ме впечатли, не успя. Шардоне продават във всеки магазин.
- Кашонът е последната партида, чийто получател е групата Джема Исламия. Засега нямаме информация какво количество от заразата са събрали за последните 11 месеца, докато са траели доставките, но знаем, че от известно време планират терористични атаки с биологично оръжие срещу граждански цели в Далечния изток. Междувременно се забеляза раздвижване на наблюдавани от нас членове на групировката извън Малайзия. Ентусиазмът им да изпълзят от дупките си може да се обясни единствено с предстояща атака в чужбина. Подобно нещо изисква отлична организация и планиране, което означава, че сме изправени пред третата вълна.