Не беше нужно да обяснява какво означава „третата вълна“, въпреки че сигурно беше готов да ни просветли. Така наричаха терористите, които си служат с ума, а не с грубата сила. Тези хора бяха достатъчно обиграни и имаха високи технологични познания. За тях не съществуваха бариери в търсенето на информация, нито тайни къде могат да я отк- ^ рият. Вече бяха вещи в създаването на вещества за биоата- ка, нищо чудно скоро да проникнат и в тайните на атома.
Сузи седна накриво на стола си и попита:
- Затова ли са вдигнали огражденията пред Парламента?
Мазния поклати глава.
- За атаката, която планират, няма преграда.
След това постави чашата си на масата и остана загледан в нея известно време, след което вдигна поглед, който този път трябваше да си поделим със Сузи.
- Нашият проблем е, че според информация отпреди около 6 часа в страната са внесени най-малко шест бутилки от биоотровата. Точната бройка все още не знаем. Най-вероятно доставката е била маскирана като безмитна пратка вино и вкарана с багажа на един от четиримата членове на въоръжен отряд, който сега действа на територията на страната. Записите от камерите по всички възлови точки се гледат под лупа, за да идентифицираме терористите и да проследим местоположението им в момента.
В кухнята слушалката отново иззвъня. Ивет отговори, като затвори вратата на хола след себе си, след което прекъсна връзката. Мазния проследи с поглед движенията й, докато тя не застана досами него.
- Имаме информатор на място, но все още не е надушил много. Всъщност...
Щъркела прошепна нещо в ухото на шефа си.
- Това сигурно ли е? - В думите му звучеше безпокойство.
Щъркела каза едно „да“, докато сядаше на стола си.
- Ето значи каква е работата. Информаторът твърди, че бутилките, които ни притесняват, са всичко на всичко дванадесет, само че няма информация къде се намират и кога ще бъдат използвани.
Докато си поемаше дъх, следеше дали думите му ни бяха направили нужното впечатление. Ивет, която нищо не впечатляваше, защото знаеше всичко предварително, се наведе над масичката да вземе чашата си и след това се облегна пак на стола. Зад гърба й се чу дискретното шумолене на якето „Гор-Текс“.
- Ти как би действала, ако беше на тяхно място, Сюзан?
Сузи си пое дъх.
- Има ли опасност от разпространение на зараза?
Мазния тъжно я погледна.
- И то каква.
- В такъв случай ще подбера някой гъсто населен район, където хората постоянно са в движение. Така причинителят ще се разпространи бързо във всяка социална среда - семейството, училището, приятелите, колегите. Възможностите са на практика неограничени.
Сузи беше почти на ръба на стола. Мазния отпи тежко от кафето си, после върна чашата на масата, без да сваля поглед от нея. Аз не бях дори в периферното му зрение.
- Помниш ли заплахата от антракс в САЩ?
Помнеше я и още как.
- Хората се страхуваха да си подадат носа от къщи, не смееха да си отворят пощата и за какво - защото някой разсипал някъде малко прашец. Накрая се оказа, че смъртните случаи са само пет на фона на щетите, нанесени на икономиката от масовата психоза.
Сузи кимаше енергично. Чудех се как главата й още не е паднала в скута.
- Тогава разчитаха главно на страха и всяването на паника. Сега обаче работата е наистина сериозна.
Реших, че е време и аз да кажа нещо, преди съвсем да забравят, че съм тук.
- Излиза, че онези, дето все твърдяха, че Джема Исла- мия нямат нищо общо с целите и методите на Ал Кайда, не са били много в час.
Мазния ми се опули, сякаш очакваше през цялото време да викам само „ахъ“, колкото да не изоставам от разговора.
- Именно. И понеже сега всички са емнали арабите, * южноазиатците остават в сянка. Днес във всеки арабин хората виждат потенциален терорист, а във всеки южноазиа- тец или индиец - съдържател на заведение за бързо хранене.
- И как изглежда тази отрова, как се разпространява, как да опазим себе си, ако бъдем засегнати? Откъде да започнем търсенето?
Сузи отново поде инициативата и преди да й отговори, Мазния така презрително ме изгледа, сякаш едва ли не го отклонявах от темата с тъпите си въпроси.
- Дори правителството няма цялата информация по случая. От кабинета ще изпаднат в паника, а вече имаме горчивия опит да се доверяваме само на министър-председателя и на никой друг. Само след около час по улиците ще настъпят безредици, което не трябва да допуснем. Затова и вие сте тук.