— В три часа следобед ще дойде човек, който да задоволи интереса ви за всичко, свързано със съдържанието на бутилките. Името му е Саймън и не знае нищо за операцията, освен че трябва да даде обичайните инструкции за посещение на заразен район. С вас ще се видим пак в шест часа, като се надявам дотогава да сме уговорили с информатора ни мястото и подробностите около срещата. Ще ви донеса и малък подарък - два комплекта „Оскар“.
Мазния стана и двамата с Ивет се отправиха към вратата. Имаше навика никога да не попита дали има нещо за доизясняване. Все пак след блестящата му реторика неясни моменти просто не можеше да има. Сузи тръгна преди тях към кухнята да върне чашите. Като мина покрай мен, Мазния долепи уста до ухото ми. Сякаш тъпан заби в ушите ми.
- Каквото ще се занимаваш с онова дете, прави го до три часа. После нямаш други ангажименти освен работата ти тук.
Когато външната врата се хлопна зад тях, Сузи се върна сияеща в стаята.
- Пак ще се хващаме на работа, а? Всичко започва отначало. Макар че от всички май аз ти се радвам най-много, че дойде.
Извади пакет дъвки от задния джоб на дънките си, после скочи върху канапето, където седеше Мазния, и вдигна краката си на поставката за ръцете.
- Е, какво разбра от цялата работа?
- Гледам да не бързам със заключенията.
- Правилно. Защо да скачаш направо в огъня, като можеш да се посгрееш отстрани.
Погледът й беше спрял върху мен, докато изваждаше дъвките от опаковката. После добави:
- Е, ако не друго, поне цигареният дим няма да те мъчи вече. Отказах ги.
- И таз добра.
Тръгнах към външната врата и преди да отворя, викнах по посока на хола:
- До срещата с този Саймън имаме около час. Ще изляза да се поразтъпча, да взема някои тоалетни пособия. Ще дойда навреме.
- Ами добре - отговори, сякаш си търсех извинение да се спася от компанията й.
17.
Върнах се при колата точно преди да изтече престоят ми на паркинга. Първите хора, с които очаквах да се сблъскам навън, бяха двамата главорези на Мазния, но от тях нямаше и следа. Сигурно вече разпускаха в някоя дупка. За тях работата беше приключила.
Но не и за мен. Не ми идваше нищо наум как да се измъкна от тая каша. Едно беше сигурно - трябваше да си налягам парцалите и да се захвана сериозно с работата. Така поне щях да бъда слуга на Мазния, иначе щях да се превърна в негов роб. Джордж/беше прав - светът се гради на целесъобразността. Не може да му се отрече, че познава добре живота.
Още размишлявах върху живота, когато Джими вдигна слушалката. Досега не беше се случвало, Кармен сигурно си беше заклещила някъде пръстите, та да му позволи да се допре до телефона.
- Ало, Джими, Ник е. Чуваш ли ме? Аз...
- Чакай малко, по-добре да говориш с Кармен.
След малко се обади и тя. Гласът й трудно се различаваше от звука на телевизора, но беше измъчен както винаги.
- Да?
- Виж, Кармен, не зная дали ще успея да се върна довечера?
- Имаш предвид, че ще закъснееш ли?
- Имам предвид, че изобщо няма да се връщам, а на сутринта някой трябва да откара Кели до клиниката в Челен. Най-важното сега е да се среща редовно с терапевтката. Все още има известен шанс да се отскубна и да я заведа сам. Искам да съм до нея.
Чух как отсреща бавно си поемаше дъх, но не изчаках да почне да ме соли.
- Слушай, Кармен, хайде да не започваме пак с глупостите, не мога сега и теб да убеждавам. Само след няколко години тя ще може да взема самостоятелни решения за себе си и тогава дори няма да е нужно да те информирам кое как е. Единствената причина да понасям стоически мърморенето ти е, че Кели е още малка да се разхожда сама толкова далече. Тъй че нека караме по същество - ще свършиш ли работата или не?
Отговори ми с охкане и пъшкане.
- Ама аз не знам как се стига до това място. На Джими хич не му понася метрото, как ще се придвижим? Аз просто не зная...
Със сигурност щеше да последва още нещо, така че я прекъснах, без да се ядосвам.
- Не бери грижа за метрото. Още тази вечер се обади и ангажирай такси. Все някъде пазиш брошура от онези, дето всеки ден оставят с дузини под входната врата. За парите не ~ се тревожи, аз ще платя. Както виждаш, всичко се нарежда.
- И освен това кога трябва да бъдем там? Тези работи не стават изведнъж. Такситата също пътуват, бавят се...
- Всичко ще ти обясня, но сега искам да говоря с Кели. Тя някъде около теб ли е?
Сега тонът й отново стана уверен. Даже доволен.
- В момента ти е много сърдита, трябва да знаеш. Не зная за какво сте си говорили, но изглежда много отчаяна. Не можем думичка да изкопчим от нея. Но ние все някак ще се оправим.