- Мъдро решение. В лабораторията си можеш да забъркаш поне няколко бълвоча, които по стават за пиене, отколкото тоя чай.
Това си беше удар под пояса, но той го прие като шега. Все още стоеше в това полуизправено състояние, както когато Сузи му протегна ръка. Накрая тя му махна да седне.
- Значи ти си Саймън?
- Да, и по-точно Саймън Ма...
Тя му подсказа с жест да не се впуска в излишни подробности.
- Саймън е повече от достатъчно. Е, драги Саймън, да отворим дума и за работа, а?
19.
- С ваше позволение - ръката му вдигна чантата пред погледите ни, сигурно очакваше одобрение да я отвори.
- Имаш го.
Сузи правеше всичко да го отърве от притеснението му, но както беше потънал в канапето, а коленете му едва не опираха в брадичката, задачата й бе направо непосилна. Накрая все пак остави чантата на масата и свали сакото си, под което се показа ръждивокафява вратовръзка и кафявата му риза на квадратчета. Колкото и да се опитваше да се отпусне, притеснението явно не го оставяше. Вероятно не му приличахме на дипломати, които ще пътуват в чужбина, каквито беше свикнал да инструктира, а по-скоро на някои, които ще го застрелят, след като научат каквото ги интересува.
Разкопча чантата си, извади от нея един куп снимки 10 х 8 и ги остави на масата. След това се прокашля, но преди да започне да ни обяснява за заразата, аз реших, че ми трябва малко предварителна информация от по-общ характер.
- Саймън, надявам се не възразяваш, но искам да те питам нещо, преди да започнем по същество. Разкажи ни за себе си - къде работиш например, или откъде идваш.
Последва около минута-две мълчание, докато нашият събеседник се чудеше какво точно може да ни интересува за него като информация. През това време в стаята се чуваше единствено жвакането от дъвката на Сузи. Накрая се обади и Саймън:
- Мисля, че имате право. По професия съм лекар, работех в Намибия, преди да премина като сътрудник в Центъра по хигиена и тропическа медицина в Лондон. След заплахите от антракс в САЩ ме назначиха за експерт по биологичните зарази и средства за масово поразяване към външ- ното министерство. Информирам членове на дипломатически мисии в съответните страни за опасностите, рисковете при излагане, такива неща.
Сузи го прекъсна с усмивка:
- А за какво ти казаха да информираш нас, Саймън?
- Казаха само да ви разкажа подробно за белодробната чума и възможностите за употребата й като биологично оръжие.
Тя кимна одобрително и аз също реших, че съм научил достатъчно. Саймън взе от масата снимките и ми ги подаде.
- Ето за какво от години се мъча да открия цяр.
Погледнах към снимките. Всички показваха подпухналото тяло на стар мъж, покрито от главата до петите с подутини, от които течеше гной. Пръстите на ръцете и краката му изглеждаха като минали през месомелачка. Полагах усилия да не гледам прояденото му лице, ужасения поглед. Сузи също опитваше да отвлече вниманието си, като започна да глади с ръка цигарите пред нея. Човекът на снимката се разпадаше от само себе си.
Саймън се опитваше да улови някаква реакция у нас, дали снимките отговарят на очакванията ни. Когато Сузи остави и последната от тях на масата, той реши, че сме се нагледали, и продължи:
- Има две разновидности - едната е бубонната чума, за нея сигурно сте чували. Това е Черната смърт, отнела живота на 30 милиона души само в Европа през XIV век. За нея е писано:
За нас си, смърт, добре дошла,
размахът ти не ни тормози!
В бокала виното кипи
и пием аромат от рози...
Сузи довърши вместо него:
Със чума пълен може би.
Аз все оставах настрана от подобни поетически упражнения - още от детството си, когато доведеният ми баща предпочиташе моята майка да прекарва повече време в обществената пералня, отколкото да занимава децата си с безполезни глупости. Накрая и те трябваше да си търсят работа, също както и майка им, която не печелеше особено, че знае някоя и друга рима.
Саймън прочисти отново гърлото си и продължи:
- Даа, 30 милиона само в Европа. Никоя друга епидемия не е отнасяла повече хора. Но бубонната чума не е толкова заразна. Другата разновидност, белодробната чума, поразява белите дробове и процентът на заразените е толкова голям, че я считат за оръжие клас А наред с антракса и едрата шарка. Ако до 24 часа от заразяването не бъдат предприети мерки за лечение, смъртността е на практика 100 процента.
Сузи се приведе на стола.
- Значи върху разпространението й като биоагент все пак се упражнява някакъв контрол, нали?