По лицето на Саймън пробяга усмивка.
- За контрол не може и дума да става, преносителят на бактерията-причинител, Yersinia pestis, са някои гризачи и техните паразити, най-често бълхи, разпространени по всички континенти в света с изключение на Австралия и Антарктика. Хората се заразяват при ухапване от бълхи, преносители на заразата, но средният брой на регистрираните случаи за щастие е нисък - около трийсетина случая в цял свят годишно. Е, старият Арчибалд имаше нещастието да е един от тях.
Арчибалд беше човекът от снимката, за когото точно в момента малко ме болеше. Не исках и Саймън да се разчувства, затова го върнах обратно към темата.
- Значи може да бъде използвано като оръжие?
Последва въздишка и поклащане на глава.
- Резултатите от подобна атака биха били непредвидими. Петдесетина килограма от отровата, разпръсната над град колкото Лондон, би заразил веднага около 150 хиляди души, от които поне 50 хиляди няма да доживеят лечение. Броят на заразените ще нарасне многократно, ако причинителят бъде пренесен и в други градове или държави. Белодробната чума се разпространява по въздушно-капков път, т. е. всяко кашляне или кихане пренася бактерията върху околните. За съжаление, в околната среда не настъпват никакви видими промени, които да сигнализират за разпространение на заразата, така че разбираме за нея чак когато забележим първите й симптоми в нас самите.
Започваше да ми става топло, направо завирах под якето на гърба ми. Мина малко време, докато разбера, че е от това. Понадигнах се от стола колкото да се съблека.
- И колко време отнема да различиш симптомите в себе си?
- Обикновено времето между заразяването и появата на първите симптоми е между един и шест дни, но най-често до четвъртия ден човек разбира, ако е болен.
- И симптомите са...?
- Първите прояви общо се изразяват във внезапен пристъп на остра пневмония в съчетание с язви. При ограничена проява на симптомите е възможно първоначално никой да не се сети, че става въпрос за възможна чумна епидемия. Още повече че е трудно да бъдат различени симптомите на болестта от подобни случаи на вирусна или бактериална пневмония, особено като се има предвид, че много западни лекари не са виждали на живо заразени от белодробна чума. Може да минат десетина дни, преди здравните власти да осъзнаят причината за епидемията, а дотогава всички заразени ще бъдат вече пътници. Ако този вид чума бъде използвана като биологично оръжие, последиците биха били направо катастрофални.
Ентусиазмът му явно достигаше връхната си точка, та още докато говори, започна да навива ръкавите на жилетката си.
- Добре, Саймън, ако ти беше терорист, как щеше да разпространиш чумата?
- Бактерията-причинител може да бъде отгледана в големи количества и разпространена ефективно, без за това да се изискват особени умения. Необходимо е само активната субстанция да се хомогенизира достатъчно, за да може да бъде диспергирана като аерозол. След това за разпръсването може да се използват обикновени градински пръскачки или големи бутилки под налягане, които невидимо сеят заразата, докато обикаляте града с кола. Възможно е дозите да се пренасят и ръчно, например малки бутилки под налягане, които се побират в раница, или пък най-обикновени флакони спрей. Всъщност няма значение как, след като един път бактериите са попаднали във въздуха, те остават дисперги- рани в атмосферата под формата на невидим облак в продължение на около час и заразяват всеки, който вдиша.
Сузи присви устните си.
- А може ли подобна зараза да бъде пренесена като течност в кашон с бутилки?
Саймън я изгледа.
- Да, но бутилката трябва да бъде добре запечатана.
Сузи се облегна обратно на стола, като държеше запалката и кутията „Бенсън и Хюз“ в ръка. Хвърли ми бегъл поглед, докато вадеше нова цигара. Саймън започна да се усеща.
- Ясно, надушили сте, че някой се готви да отвори кутията на Пандора, и ето ме тук. Дванайсет бутилки от 750 милилитра, значи общо към девет литра. Къде? Какви мерки са предприети за ограничаване на заразата? Уведомени ли са здравните власти за...
Тук Сузи го прекъсна, като поднесе кутията с цигари пред лицето му. За мое учудване той взе една.
- Отговорът е „не“, Саймън - нито знаем какви мерки са предприети, нито къде се намират бутилките. Последното именно се налага да установим и затова ни трябва информация.
Сузи ми хвърли бегъл поглед, докато поднасяше запалката към цигарата си, и аз кимнах да не се притеснява да говори. Като знаех как ще го пазят, след като излезе от сградата, нямаше значение дали е наясно с подробностите. После тя засмука цигарения дим с пълни гърди и подаде запалката на Саймън. Той подържа цигарата известно време, преди да я запали.