- Тази ми е първата от три години.
Сузи искрено се зарадва.
- И на мен, само че аз ги отказах преди няколко минути. Тази я паля, за да не се чувстваш прекалено виновен.
Пушекът от двете цигари скоро изпълни стаята.
- Сега сещаш ли се нещо друго, което може да ни е от полза, Саймън? Например колко близо трябва да бъдем, за да се заразим?
Саймън се закашля, наведе се над масата и с привично движение изтръска цигарата си в пепелника. Бях сигурен, че очите му вече сълзяха от дима, но преди да се обади, дръпна още веднъж от цигарата.
- Прякото излагане на бактерията означава практически, че сте заразени. Оттук нататък всеки на разстояние около два метра от вас е потенциален преносител. Това си е чист армагедон.
Саймън се загледа в пепелника и отново тръсна цигарата си в него. Вътре не падна нищо, но това не му направи впечатление. Мислите му бяха другаде. Мина цяла вечност, преди да се престраши да вдигне очи към Сузи.
- Мислите ли, че наистина е възможно подобно нещо да...
- Виж, Саймън, хайде всеки да си гледа работата. Това определено не влиза в твоята.
Сега наистина го удари в земята, ако си е мислил, че тя е по-добронамерената от двама ни.
- Така си е. По-добре да не любопитствам.
Отново дръпна от цигарата, този път по-дълго, и като издиша, дим излизаше и през ушите му.
- Първите прояви на болестта са придружени от треска, главоболие, кашлица и общо неразположение на организма. Заразените се чувстват болни, но отдават състоянието си на поредната настинка или грип за сезона. Повечето хора дори не биха потърсили лекарска помощ, също като Арчибалд. През цялото време, докато пренебрегват симптомите, те сеят заразата около себе си. Арчибалд например до последно работеше като градинар.
После махна небрежно със свободната си ръка към снимките. Предстоеше да разберем какво се случва по-нататък с човек като Арчибалд.
- След няколко дни обаче се появява кървав или воднист секрет при кашляне, резултат от белодробна инфекция. Така започва пневмонията. Последователно настъпват задух, болки в гръдния кош, храносмилателни разстройства като гадене, повръщане, стомашни болки, чревно разстройство и още куп други.
Сузи издиша димът от цигарата си към тавана.
- Краят не изглежда да е добър.
Саймън потъна назад в канапето, като клатеше глава.
- С изострянето на пневмонията може да се очаква след два до четири дена септичен шок. Дотогава обаче повечето хора умират.
После вдигна поглед след поредното дърпане от цига- рата и присви очи.
- Докато хората се осъзнаят какво всъщност се случва, ще минат поне десетина дена, ако не и две седмици, което ще направи положението безнадеждно за десетки, може би стотици хиляди от нас.
Последва тишина. Саймън се загледа многозначително в тавана, сякаш се опитваше да си представи мащаба на катастрофата. Двамата със Сузи се спогледахме, докато гостът ни продължаваше нервно да пуши и тръска цигарата си в пепелника. Радушната усмивка вече не играеше по лицето й.
- Но има и нещо хубаво - продължи Саймън с фактите, - а именно, че в жизнения цикъл на Yersinia pestis отсъства спорова форма. Това означава, че бактерията е уязвима извън хранителната си среда, в атмосферата, и особено от действието на слънчевата светлина. Затова, попаднала в атмосферата, тя живее до около час, след което опасността от зараза изчезва.
От непрекъснатото шаване нагоре-надолу в канапето дъхът му идваше на пресекулки. Сега седна отново напред и опита да ме впечатли с приглушения си глас:
- С такова количество отрова, девет литра, става въпрос за смъртта на стотици хиляди невинни хора. Защо тогава нищо не се предприема? Хората имат право да знаят, никой не може да им го отрече.
- Ами някакъв начин да се предпазим при излагане, а, Саймън?
Най-накрая се примири, че никой в стаята не споделя притесненията му и продължи:
- При непосредствен контакт може да ви предпази най- обикновена хирургическа маска, отговаряща на американския стандарт N95 или на британския FFP3, хирургически ръкавици, някаква защита за очите.
Май и сам не си вярваше, макар че сигурно беше чел някъде тези неща. Накрая изгаси цигарата си в пепелника и авторитетно си призна:
- Да ви кажа честно, всичко това са врели-некипели. Ако аз трябва да се занимавам с активна субстанция, съдържаща бактерията на белодробната чумата, щях да се чувствам в безопасност единствено в скафандър.
Сузи му предложи нова цигара, която той охотно прие, и скоро димът от двамата започна да се стеле на талази из стаята.