20.
Сузи се облегна на вратата, след като Саймън си тръгна, и ме погледна. Явно мислехме за едно и също.
— Хирургически маски, стандарти, ела ме ритни. Тая работа си плаче за защитен костюм и смятам веднага да си поръчам един при Щъркела.
С тези думи се изпари към кухнята. Ставаше въпрос за пълна екипировка, необходима при воденето на бойни действия в биологически, химически или радиоактивно замърсена среда. Сигурно нямаше да забрави да спомене, че и аз влизам в сметките, но за всеки случай викнах след нея:
- И не забравяй да кажеш, че ни трябват старите екипи, не камуфлажните, дето ги правят сега.
Докато тя се занимаваше с бактериологичните ни екипи, аз cfe опитвах да си втълпя, че услужливостта, която проявих към Саймън, беше много по-оправдана загуба на време, отколкото ако през цялото време се тормозех заради Кели. В крайна сметка Джордж имаше право, като каза, че ако не спрем терористите, никаква терапия не би й помогнала да се възстанови. Вече и аз бях убеден, че най-доброто за нея е да се върне в Лоръл. През това време Сузи влезе в стаята и ме откъсна за пореден път от мислите ми. В ръцете си държеше два от оперативните телефони.
- Щъркела ще намине привечер. Ако тогава сме на среща с информатора, просто ще остави двата предпазни екипа и ще си тръгне.
- Каза й да донесе от старите екипи, нали?
Тя кимна, докато се оправяше с аксесоарите, и след това ми подаде единия телефон. Двамата се заехме с настройване на мелодиите. Макар и да се правеше на съсредоточена, Сузи не успяваше да скрие усмивката, която бавно се разливаше по лицето й.
- Е, мистър Остин Пауърс, царят на мистериите, ще кажеш ли накрая нещо и за себе си? Не си Майка Тереза, но не си и агент. Какво си всъщност?
Бях прекалено зает с менютата на дисплея, за да я удостоя с поглед. Само казах:
- Знаеш правилата, за да те назначат, трябва добре да се потрудиш.
- Така си е - вдигна рамене тя и се захвана с ръководството на телефона. Вниманието й обаче не издържа и пет секунди.
- Като те гледам, мога да кажа, че със сигурност си британец по рождение и още по-сигурно, че си служил в армията.
Продължих да се занимавам с телефона и безучастно слушах какво още има да си каже.
- Служих във флота от 84-а до 93-а. Морето беше моето спасение - малко пресилено и доста образно казано. Последните шест години изкарах в едно от подразделенията на Ирландския корпус.
Това вече си заслужаваше да се удостои с поглед.
- Май си идваме на приказката - ухили се тя.
- Не искай повече, отколкото си готова да споделиш.
Няма лъжа. През седемдесетте Северна Ирландия се очертаваше като лобно място за Компанията и за останалите агенции за сигурност, които едва смогваха да съберат някаква автентична информация на място. Затова военните създадоха свой разузнавателен корпус, като вземаха агенти и от тайните служби, които зачисляваха към отделни подразделения.
- Изкарах два мандата в Източното подразделение, после се прехвърлих като инструктор в Ашфорд.
- И така ли стана агент?
- Тъкмо щяха да ме повишат, когато напуснах.
- И защо да напускаш флота? Освен, разбира се, ако не си открила мъжа на мечтите си или пък те е осенил смисълът на живота.
Тук ентусиазмът я напусна и разговорът започна отново да тлее.
- Хайде без лични подробности, ако обичаш.
- Да не би и онази работа за военната служба на баща ти да е само дрънканици?
- Не, но той отдавна почива в гроба, а и идеално се връзва с прикритието ми. А ти откъде си чувал за подразделенията в Ирландия?
Трябваше да подхраня интереса й към мен, че каквато е разговорлива сега, ще вземе да млъкне и да се намуси. А поне няколко дни щяхме да изкараме заедно.
- Самият аз служих в Северното подразделение в края на осемдесетте.
- Ааа, Северното - развесели се тя и размаха ръце, като че яздеше кон. - Имахте репутацията на истински каубои. Не си поплювахте много, а?
- Абе я да се захващаме по-сериозно с телефоните. Какъв беше твоят номер, започваше с 07802, после?
Тя допълни оставащите шест цифри и аз набрах номера й. После натиснах бутона със слушалката и телефонът набра. Когато вдигна, и двамата чувахме на всеки три секунди приглушения звук, сигнализиращ, че линията е защитена и че кодът за сигурност не е блокирал.
- Връзка има - одобрително заключих аз, като прекъснах линията и запаметих номера, така че да мога да го набера с натискането на един бутон. Изведнъж усетих върху себе си напрегнатия й поглед.
- Ник, нали не те притеснява, че отново работим заедно.