Не обичам, когато в такъв разговор се намеси сантименталнз нотка.
- Разбира се, че не. Защо да се притеснявам, че имам жена за партньор? Ще ми се от време на време да проявяваш повече усет към премерения риск, но и така става. Все пак в Пенанг всичко мина както трябва въпреки щуротиите ти.
- Изобщо не става въпрос за това - отвърна сериозно тя, но веднага гримасата й се смени с широка усмивка. - Имам предвид как се справяш с факта, че си с първокласен партньор?
Засмя се, но аз предпазливо не приех думите й като шега.
- Значи все пак си агент? Компанията не би изпуснала ценен кадър като теб.
Агентите са постоянните служители на Компанията, с осигурен месечен доход и социални осигуровки. Но макар че не работят на парче като мен, понякога и на тях се налага да свършат някоя и друга черна работа.
- След тази операция мястото в Компанията ми е в кърпа вързано. Така че умната!
- Ти само изхвърли пепелника, за другото не бери грижа.
Не зная дали прие думите ми на сериозно, но в следващия момент понесе пепелника към кухнята. Гласът й се чу на фона на течащата вода:
- Ще пиеш ли кафе, или да мия чайника?
- Тъкмо е време за една чаша.
Докато я чаках да се върне, прибрах нокиата в сака заедно с личния ми мобилен телефон. Оперативната връзка е важна, но имах какво да си кажа и с Кели, и с Джош - тя пътуваше, той трябваше да я посрещне. През цялото време, докато не мислех за работа, образът на Арчибалд не напускаше съзнанието ми. Не ми беше особено драго, че се е настанил в мислите ми, но когато оперативният телефон иззвъня в сака и аз го вдигнах, асоциациите ми станаха още по- неприятни. Гласът на Мазния никога не вещаеше радост.
- Ало? Хайде кажи нещо!
- На телефона - отговорих аз. Освен гласа му, който се чуваше ясно, се долавяше и глухият звук от кодировката.
- Срещата е в „Старбъкс“, улица „Каукрос“, спирка Фарингдън. Звучи ли ти познато, или ще трябва карта да стигнеш дотам?
- Спирката на метрото я знам добре.
- Да сте там навреме.
Докато разясняваше подробностите, Сузи влезе в стаята и се заозърта над рамото ми, като че научавах нещо, което не й е давало мира цял ден. Веднага щом приключихме разговора и я осветлих какво ни предстои, двамата се ориентирахме към дневната, където първата ни работа беше да заредим двата 9-мм пистолета „Браунинг“, които Ивет беше прибавила към снаряжението ни. Браунингът си е ста- билно оръжие въпреки всички опити да се наложат новите олекотени модели пистолети. И двата явно бяха на години и малко попреправени, понеже вместо дървените части по ръкохватките имаше гума. Предпазителят обаче си беше стандартният - понякога оставяха скосената му част малко по- дълга за хора с къси пръсти като мен, но и така ставаше. Какво повече можеш да искаш от едно оръжие, освен да си сигурен, че ще гръмне, като натиснеш спусъка? На мен поне това ми стига.
Зареждането на патроните в пълнителя става задължително с найлонови ръкавици, понеже независимо дали ще стреляме с браунингите или с автоматите, ще оставим купища празни гилзи, които може после да предизвикат нечий интерес, включително и този на полицията. А ако работата се раздуха и стигнат до нас, не можем да разчитаме на никого за помощ. Дори мунициите бяха германски, ако се съди по надписите върху тях. Някои спокойно ще гледат как ни съдят като агенти на чуждо разузнаване.
При зареждането на пълнителите също си има някои професионални тънкости. Сузи ги знаеше и докато отпиваше от чая, пъхаше патроните в пълнителя един по един и винаги с натискане до откат, за да се увери, че е правилно поставен в леглото си, иначе рискуваме засечка. Любопитството обаче не преставаше да я гложди.
- Та какво, казваш, сте се сдърпали с шефа? Хайде, искам да знам.
Започнах да зареждам втория си пълнител.
- Не съм любопитна, но поведението ви един към друг прави впечатление.
Такова нездраво любопитство никога не е без причина. Но в случая нямаше от какво толкова да се притеснявам.
- Само допреди година бях агент в Компанията, но след това се преместих на по-добро място. Сигурно още не може да го преживее.
- И къде е това по-добро място?
- В САЩ.
- Аха, в САЩ значи - повтори с многозначителна усмивка, докато поднасяше към светлината един от пълнителите. Досега не бях виждал някой да прави нещо подобно. После продължи: - И сега защо си пак тук?
Продължих с третия пълнител, но пред лицето ми беше само Кели, когато я открих ужасена и безмълвна сред кашоните в гаража на къщата й. След като заредих и него, поставих го в пистолета, като внимателно приплъзнах, докато не щракна на място.
Мислех, че всичко ще е както трябва - отговорих, което май не я обнадежди да продължи ровичкането в живота ми.