Тя отпи отново от чашата, докато оглеждаше за последен път улицата.
- Остават двайсет минути. Хайде, забързай, че иначе няма да имаш време за това питие, дето ти се върти в главата.
След като сложи слушалката в ухото си, аз набрах номера й, който вече бях запаметил в телефона си, и тя се обади на секундата.
- Нямаме проблем с комуникациите.
Хубаво беше да нямаме и проблем с подслушването. Заслушах се и долових тона от кодировката.
- Е, до скоро тогава. И гледай да не задяваш много мъжете, докато ме няма.
Щипнах я по бузката и тръгнахме - аз към „Замъка“, тя към „Старбъкс“. По пътя изхвърлих това, което беше останало от кафето ми, в една боклукчийска кофа и когато вече стигнах заведението, сложих и аз слушалката в ухото си. На отсрещния тротоар Сузи ме задмина и продължи нагоре.
В кръчмата се виеше гъст дим чак до тавана, а вътре беше пълно с весели и гръмогласни хора, които събираха сили за уикенда. Мъжете вече бяха разпасали вратовръзките си, а жените бяха оставили по-голямата част от червилото по чашите си. Наредих се на бара за чаша кола и после се запромъквах през тълпата, докато се добера до витрината, която гледа към кръстовището с Търнмил стрийт. От шумната музика и гласовете наоколо почти губех фоновия сигнал в слушалката, но засега много повече ме интересуваше перфектният изглед, който имах към улицата - от пресечката й с Фарингдън роуд чак до спирката на метрото.
В ухото си чух шума от машина за еспресо и след това гласа на Сузи.
- Чуваш ли ме? Къде си?
За да я чуя, трябваше да натикам слушалката още в ухото си.
- Здрасти - продължи тя мило и спокойно, сякаш говореше на гаджето си, - аз съм в „Старбъкс“, ще те изчакам тук да не се разкарваш излишно.
- Не се притеснявай, при мен всичко е спокойно засега.
Продължих да си пия колата, като внимателно се оглеждах за мъж в син костюм, бяла риза и черен шлифер през лявата ръка, който да пресече улицата по посока към „Старбъкс“. Не след дълго вниманието ми привлече мъж на около трийсетте със силно кафява кожа, вероятно индиец или от Шри Ланка, който идваше по отсрещния тротоар. Разделената му на път черна коса беше посивяла по слепоочията. Външният му вид не отговаряше на описанието, носеше кафяво спортно яке, черен пуловер и дънки, но все пак си го отбелязах. Обърна се и огледа улицата, откъдето дойде, после пресече, хвърли един изпитателен поглед по Търнмил стрийт и се насочи към спирката на метрото. г Не след дълго оттам излезе южноазиатец със син костюм и черен шлифер в ръка, вероятно нашият човек. Отиде до близката будка и си купи вестник. Трябваше да предупредя Сузи да е готова.
- Май има един, който отговаря, и някакъв друг, който е с него.
Скоро онзи пак изчезна в метрото, а Сузи седеше и ме чакаше като идиот с телефон в ръка да поддържа разговор, който сигурно изглеждаше много странен на околните в „Старбъкс“. Аз поне не правех толкова впечатление в кръч- v мата. Изчака няколко секунди дали няма да има някакво развитие, после гласът й пак се чу в слушалката:
- Разбирам, добре.
В същия момент човекът с вестника отново се показа.
- Ето го пак, шлиферът му е преметнат през лявата ръка, а вестникът е сгънат в дясната. Сега не виждам никой друг с него. Онзи може да е минавал случайно.
Отдалече ми се видя познат. Изчаках, докато мина покрай витрината на кръчмата, преди да съм сигурен.
- Вестникът отговаря, „Ивнинг Стандарт“. Ами да, той е...
- Кой?
Изчаках с отговора, докато се посъвзема от изненадата.
- Същият оня таксиметров шофьор, дето ни посрещна в Пенанг. Сега пресича улицата... минава покрай кръчмата... ето, идва към теб. Това е същият шофьор, който...
Не ме изчака да продължа.
- О, значи изненадата ще е пълна. Гледай да наминеш.
Отново зашарих с поглед по улицата, внимавах за всеки, който щеше да последва нашето момче, и не се разочаровах - скоро Прошарения излезе от спирката, но освен него имаше и друг.
- Май че са двама, индийци, облечени с дънки. Единият носи кафяво яке, а другият - синьо.
- Човекът е вече в кафенето. Хайде тръгвай и ти насам. До скоро.
И двамата пресякоха кръстовището с Търнмил стрийт и минаха пред витрината, където седях. Бяха прекалено напрегнати, за да разговарят помежду си, и двамата държаха под око улицата. Имаха много тъмна и гладка кожа и прическите им сякаш бяха правени в един ден и от един бръснар - косата оформена на черта, вратът гладко избръснат. Изча- -s- ках още малко, след което излязох от кръчмата и пресякох на отсрещния тротоар, за да мога да огледам по-добре кафенето, където беше срещата. Все още не бях стигнал там, когато в слушалката си чух културен глас на южноазиатец да пита за посоката към имението Голдън Лейн. Сузи отговори високо и ясно: