Все още търсех Сузи с поглед, когато в слушалката се чу шум от минаващи влакове и някъде в далечината нейният глас. Трябваше да затуля с пръст другото си ухо, ’3& да мога да я чувам над гласа от високоговорителя на гарата, който в този момент започна да съобщава нещо. Успях само да разбера, че става въпрос за булеварда.
- Още ли са на булварда пред метростанцията?
- Да, и чакат да пресекат. Все още са разделени. Чуваш ли ме?
- Разбрах всичко. Не затваряй.
- Няма - след което известно време чувах в слушалката единствено шума от влаковете.
- Чакай, чакай малко - гласът й отново се появи, - тръгнаха. Все още не поглеждат един към друг, още не са пресекли булеварда, но се ориентират наляво на кръстовището... Сега вече пресичат.
23.
Районът пред метростанцията беше изцяло превърнат в строителна зона, много места бяха отделени с метални огради, навсякъде се виждаха строителни машини, както и табели, които обясняваха, че всичко е в името на строежа на високоскоростния релсов тунел, част от проекта „Европейски вид на британските железници“. Малко по-надолу беше булевардът, добре осветен, но също затънал в строителни работи и чакащи в двете посоки автомобили да преминат задръстването.
Отново чух гласа на Сузи в слушалката.
- Пресичат на първото кръстовище вляво по пътя, който е успореден на метростанцията.
Тръгнах натам, а ситуацията не спираше да се развива.
- Сега Прошарения и Синия са от другата страна на улицата, при Макдоналдс, вляво от... чакай, чакай, нашият човек тръгва надясно, ще пресича булеварда. Останалите двама продължават в тяхната посока.
Все още не я виждах, но информаторът беше пред погледа ми и това засега стигаше. Делеше ни малка тълпа, но рекламата на Макдоналдс осветяваше добре мястото. Седеше и чакаше заедно с останалите минувачи да светне зелено, за да прекосят булеварда. В един момент обаче явно раз- бра, че задръстването по пътя не слуша светофара, и без повече да му мисли, премина от другата страна, където тротоарът продължаваше в остров по средата на булеварда и минаваше покрай една триетажна изоставена сграда с форма на корабен нос.
Гледката пред мен беше доста по-ясна, отколкото гласът на Сузи в слушалката. Все пак тя трябваше да се надвиква с уличното движение.
- В момента се насочва към острова по средата на булеварда. Вече е там и се кани да пресече от другата страна.
Насочих се към кръстовището вляво, минах покрай Макдоналдс и тръгнах към същото място, което преди малко пресече нашият човек, само че откъм страната, накъдето тръгнаха двамата му спътници. Не ми трябваше да следя с очи информатора, Сузи щеше да ми каже, ако е решил да се огледа за компания. В далечината ги видях да завиват на първата пресечка вляво и след това се изгубиха от погледа ми.
- Добре, вече е зелено и той пресича, пресича от другата страна и тръгва надясно. Все още не подозира нищо.
Обърнах поглед към информатора точно когато той влезе в един денонощен магазин от веригата „Косткътър“. И двамата в един глас извикахме:
- Назад!
Пресякох кръстовището откъм страната на клиновид- ната сграда, за да съм извън полезрението на клиентите, ко- ито пазаруваха в „Косткътър“. Но Сузи все още не го беше изпуснала от очи.
- Ще ти кажа, щом тръгне да излиза.
- Прието, партньоре, в момента съм на тротоара малко след изоставената сграда от страната на „Косткътър“. Другите двама свиха веднага вляво, след като пресякоха улицата откъм „Макдоналдс“, и мисля, че... да, улицата се казва Каледониън роуд. Ще те чакам точно там, на Каледониън роуд.
- Прието, на „Каледониън“.
Кварталът тук никога не се е отличавал с особена изисканост, винаги си е бил бъкан с павилиони за бърза закуска и магазинчета, които продават всякаква порнография. Обитават го главно отрепки, пласьори на наркотици и много от техните клиенти, повечето от които проститутки. Около изоставената постройка на островчето бяха издигнати метални ограждения, знак, че я очаква реконструкция, по които вече личеше почеркът на някой художник с артистичен замах и авангардно мислене.
Гласът на Сузи се губеше в шума от автомобили, които само ръмжаха на празен ход.
- Готово, излезе от магазина и се запъти наляво. Носи синя пазарска чанта. Повтарям, наляво, твое дясно, със синя пазарска чанта.
Върнах се обратно към островчето и завих по тротоара след него. Бях на около трийсетина метра по-назад.
- След него съм, насочва се към първото кръстовище вляво.