Върху леглото в спалнята ни чакаха двата комплекта бактериологични екипи, които поръчахме на Ивет, а върху масата беше оставена кафява картонена кутия, пълна с блис- тери тъмнозелени капсули. Взех един и погледнах надписа върху фолиото на гърба.
- Май си получихме доксициклина.
- Това се искаше - извика Сузи от кухнята. - Сега вече можем спокойно да се развихряме.
Прибрах две опаковки от антибиотика в задния си джоб, а браунингът и чантичката от колана си свалих върху телевизора.
Освен лекарствата и костюмите, които не бяха изваждани от вакуумираните си пликове, имаше още два ключа и бележка.
- Колите ще ни чакат на обществен паркинг. Какво избираш - „Мондео“ или „Пежо“?
- Я не ме занасяй.
И двете коли щяха да бъдат оборудвани като за оперативна работа. Това означава без излишни стикери по стъклата или надписи по вратите, които биха привлекли вниманието на потенциални свидетели. Крушките в купето щяха да бъдат отвъртени, защото през нощта ще светят издайни- чески всеки път, когато влизаме или излизаме от колата. Под контролното табло поставяха прекъсвачи, които да изолират задните светлини и стоповете.
Ивет също се интересуваше в бележката дали е необходимо някой да върне обратно автомобила, който карам в момента, във фирмата за коли под наем. Не помня да съм й споменавал, че съм наемал кола, но явно не е било необходимо. А сигурно знаеше и други подробности. Когато работиш за Компанията, личният ти живот става обществена тайна.
Разположих се на канапето и включих телевизора с дистанционното. Разходих се по кабелните канали на „Скай нетуърк“, които предаваха 24 часа новини, за да съм в час с бедите, които сполитат хората навън. След малко се присъедини и Сузи, която влезе в стаята с дъвка между зъбите и кисела физиономия.
- Не е толкова зле, може и да свикна. Май е хубаво да се залавяме и с пълнителите на автоматите, а?
Включих мобилния си телефон да се зарежда и я последвах в хола, където тя извади куфара под леглото и взе от него две пластмасови кутии с патрони и по чифт гумени ръкавици.
Оттук нататък предстоеше да повторим процедурата. Оригиналният МР5 зарежда дори и след последния патрон в пълнителя. Разбираш, че трябва да презаредиш чак когато натиснеш спусъка и чуеш само металния звук от ударника. А онези, които стрелят по теб, е хубаво да гледат настрани, докато презаредиш.
Нашите модели МР5 бяха идентични с щурмовите пушки Ml6 и полуавтоматичните пистолети: след изстрелването на последния куршум затворът остава в изтеглено положение. Остава само да смениш пълнителя и да натиснеш спусъка. Така се спестяват малко усилия, а аз приветствам всяко подобно решение.
Това, което ми грабна окото обаче, беше холографският прицел, чието екранче беше като минителевизор. Тъкмо натиснах бутона вдясно под екрана, и Сузи се обърна да ви- w ди с какво се занимавам.
- Някога използвала ли си такъв мерник?
Тя кимна.
- Миналата година. Нищо особено, но свърши работа да гръмна няколко улични лампи и едно бездомно куче през нощта, преди да щурмувам една административна сграда. Бива си я играчката, а?
- И това ако не е подценяване!
Насочих оръжието към нощната лампа до леглото, докато не попадна в центъра на мерника, който представлява кръг с точка в средата. Обектите се виждат на фона на матовата бяла светлина, която не се разсейва встрани и зад екрана. Идеално при стрелба по движещи се мишени в затворено помещение, независимо от броя им. При това е като да снимаш с дигитална камера - без да мижиш с едното око, което би намалило видимостта около теб, особено ако си и с противогаз. Затова, противно на общото мнение, че това са поредните измишльотини, аз одобрявам такива уреди. При стрелба от близко разстояние човек трябва постоянно да е нащрек откъде може някой да му изскочи. А с този мерник не е нужно специално да вземаш на мушка мишената, след като си я видял. Просто вдигаш оръжието и стреляш.
Изгасих камерата на мерника и се заех с пълнителите на автоматите, всеки от които побираше по трийсет патрона. Силно се надявах да са ни дали от нискоскоростните, понеже ако заредиш от високоскоростните, налягането, което изстрелва куршума, е толкова силно, че клапите на заглушаващата система в дулото се повреждат и шумът е като при обикновен изстрел. Но така или иначе щяхме да разберем.