Двамата седнахме на леглото и се захванахме за работа.
- Както едно време, а - каза Сузи, - като доброто старо време в Корпуса.
Спрях да зареждам пълнителя и я погледнах за момент. Никога не съм гледал на работата си по друг начин освен като източник на доход, заради което я работех, или като средство да ангажирам вниманието си далеч от проблемите, които в моя живот никога не свършваха. Да се чупя, както казва Джош; заради това и нямах нищо против да продължавам да върша същото. При нея обаче стимулът беше друг. Стана ми любопитно да науча.
- И защо си толкова сигурна, че след тази работа ще те направят агент? **
Продължи да зарежда патроните в пълнителя, без да се разсейва с излишни погледи. Явно за нея беше въпрос на чест да приема като съревнование всеки път, когато върши заедно с някой друг една и съща работа. Само сви рамене:
- Защото съм професионалист и защото съм посветила всичките си сили на амбицията си. И най-вече защото ми обещаха.
- Кой, Мазния ли?
- Същият. Първо каза, че ще стане най-късно до края на годината, но при това положение кой знае, ще бъда повече от заслужила, ако всичко мине по вода. Ами ти, и теб ли вербуваха в Компанията, докато беше в Ирландия?
- Не, първо напуснах Корпуса.
Това, изглежда, я учуди.
- Е, да, нищо ново. Уволних се през 93-а и работих известно време при предшественика на Мазния.
- При полковник Лин? Аз също работех, докато той беше шеф. Някога изобщо направиха ли те агент?
Извадих още една шепа патрони от кутията.
- А ти как мислиш?
- Значи затова се махна?
- Не. Казах ти вече, преди няколко години трябваше да свърша една работа за Мазния и нещо не си паснахме съвсем. После ми направиха по-добро предложение от Службите в САЩ.
- Но сега пак си тук?
- И аз дълго се чудех как така стана, докато накрая не разбрах, че просто нямам избор. Ами ти?
- Аз... - Тя остави за момент пълнителя в скута си и вдигна поглед. - Абе какво да ти кажа, ще ми се да живея друг живот и да се занимавам с други неща, но дълбоко в себе си съм убедена, че работите няма да потръгнат. Сигур- но разбираш какво имам предвид.
- Да, още си малка и чакаш да пораснеш. А за тогава мислила ли си?
Тя се усмихна.
- Май още не. А ти?
- И аз. Все ме убеждават, че ще бъда на каишка, докато не ме затрият или се появи някой по-добър от мен на хоризонта.
И двамата се умълчахме. Известно време в стаята се чуваше единствено металният звук от зареждането на патроните и жвакането на дъвката й.
- Сузи, ще те помоля за услуга.
Продължи да зарежда, без да реагира.
- Между 10,00 и 12,30 ще трябва да изляза да уредя нещо. Затова и дадох на информатора твоя номер, понеже можеш постоянно да си на разположение, ако се обади.
- Шефът не спомена ли нещо за три часа, Ник? Май дотогава трябваше да си приключил с малката и да си изцяло на разположение, също като мен. Бях в кухнята, но все пак чух да го споменава. При това не съм слухтяла, просто ви чух. Знаеш, че има разлика. Детето твое ли е?
- Не става въпрос за това. Обадиха ми се, докато мислех, че съм в отпуск, и ми дадоха срок за няколко часа да уредя това, за което бях отделил няколко дни. Трябва ми още съвсем малко време да наредя нещата.
- А майка й? Тя не може ли да се включи? Сигурно си женен.
- Засега не, а и Мазния не е нужно да научава. Ще се отскубна само за два часа и половина утре сутрин и това е всичко. Няма да се отдалечавам на повече от 20 минути път с кола.
Накрая вдигна очи и спря върху мен съчувствения си поглед.
- Гледай да не се изложиш, Ник. Правя го единствено заради момичето.
- Мерси.
Не след дълго и двамата приключихме с автоматите и Сузи реши да си вземе душ. Погледнах към часовника - наближаваше 11 часът преди полунощ, което означава, че в Ме- риленд е около шест. Извадих мобилния си телефон от чантичката върху хладилника и се запътих към кухнята да сгрея вода за чая. Набрах номера и опрях ухо върху телефона на рамото ми, докато пълнех чайника на мивката. Водата бликна с едно докосване на кранчето. Дръпнах се да не ме изп- лиска, после се усмихнах на бързата си реакция.
Отсреща никой не вдигаше. Накрая се включи телефонният секретар и гласът на Джош се разля в ухото ми.
- И без мен знаете какво да правите - пуснете Бог в сърцата си.
Затворих слушалката. Все още обикаляше с децата си веселите сбирки на църквата и явно нямаше намерение да се прибира. Това означава, че и Кели няма да може да си замине по-рано от неделя, защото Джош трябва да е там да я посрещне.
Чайникът завря и след малко Сузи се показа от банята увита цялата в мека зелена хавлия. Докато минаваше по коридора, оправи назад косата си и разпери пръстите си в знака на победата. Облаче пара я последва в хола, където влезе.