- Искаш ли чай?
- Сипвай смело.
Само притвори вратата на хола след себе си и аз не се посвених да надзърна, докато се бършеше и се разхождаше напред-назад из стаята да си взема дрехи от гардероба. Тена от Пенанг все още го имаше и очертаваше контурите на банските й.
- Хич не си мисли, че не знам къде ти е погледът, малко нещастно човече. Я по-добре се хващай с чая.
Така и направих.
- Напоследък май често си посещавала солариума.
Смехът й се чу чак в коридора.
- Така си,мислиш, приятелче. Така си мислиш.
Вече дъвчех някакъв изстинал хот-дог и наблюдавах как трохите от хляба се ронят по дънките ми и падат на пода, когато тя влезе. Външният й вид не беше особено променен - със сресана назад коса и със същите дрехи, с изключение на потника, който сега беше дюс със синьото шалче около врата й. Наведе се над масата и си взе чаша. Миризмата на душ-гел, която се носеше от нея, ми напомни, че наистина трябва да внимавам за боксерките си, като нося пистолета без кобур, понеже нямах бельо за смяна.
Когато накрая седна, подхвърлих към нея една опаковка доксициклин. В ръката си вече държах две хапчета, които бях извадил от моя блистер, и ги преглътнах с мъничко чай.
- Имаш ли представа по колко трябва да вземаме?
Изглежда, и тя не знаеше точно.
- Знам само, че на гладно от тях боли стомах. Така че първо смятам да се нахраня.
- Заповядай - предложих й половината от хот-дога, но тя само ме погледна отвратено и започна да ми маха с опаковката антибиотик в ръката си.
- Защо се наежи така с онзи наркоман на улицата, а?
Доста навътре го прие...
- Просто ненавиждам тези отрепки - отговорих, докато се опитвах да съживя лицето си в усмивка. - Не мога да преживея, че изкарват повече пари от мен.
- Слушай, Ник, опитай се да бъдеш откровен с мен, няма да изпея на никого. Все пак нали утре ще те покривам.
- Така е - съгласих се и извадих още две капсули доксициклин. - Малко съм напрегнат. Мислех, че ще мога да се справя с всичко, докато съм тук, но откакто ми се обадиха, нещата...
- Това е достатъчно, Ник, щом става въпрос за лични работи, никой не иска да си вре носа, нали така?
С тези думи стана и тръгна към коридорчето. Точно преди да затвори вратата на спалнята след себе си, подхвърли:
- Успех утре, Ник. Просто не забравяй да държиш мобилния си телефон включен, докато те няма.
На канапето под мен имаше няколко одеяла, но въпреки това не ме хващаше сън. Утре сутрин щеше да настъпи истински ужас, когато съобщя на Кели, че трябва преждевременно да си замине за Щатите. Тъкмо беше започнала да вижда някаква надежда за себе си с доктор Хюз, а и нашите взаимоотношения станаха малко по-близки. Но там поне щеше да живее. Тук никой не може да предвиди какво ни чака, ако бойната група терористи наистина осъществят плановете си.
25.
Неделя, 10 май, 8,55 часът
Още не бях натиснал дръжката на външната врата, когато чух гласа й от кухнята.
- И да не забравиш какво говорихме - дръж телефона си включен през цялото време.
Тъкмо отворих да изляза, и тя се появи в коридора с купа овесени ядки, които енергично преживяше.
- Дано си свършиш работата.
Докато слизах надолу по стълбите, проверих вътрешния джоб на сакото си. Ръката ми напипа единия от пликовете, с които снощи Сузи донесе хранителните ни продукти. Сега в него имаше десетина опаковки доксициклин.
Не смятах да се качвам в мондеото, като зная, че навсякъде отвън дебнат камерите на Големия брат. Великобритания бие всички държави в това отношение. В Лондон шпиониращите устройства са свързани със системи за разпознаване на автомобилните номера, така че без съмнение Мазния начаса ще разбере къде отивам, даже може и да ме чака, когато пристигна. Да не говорим за осемстотинте камери, които следят уличните задръствания. Кметът Кен Ливингс- тън все говори, че в края на деня информацията от всяка камера се изтрива, което не означава, че преди това записите няма да минат през Компанията, Специалните служби или пък някой друг от бранша, който иска да се навре в живота ни. Дори когато човек се движи пеша, на всеки пет минути има шанс някоя от камерите да го улови. При това много от тях, освен че разпознават номерата на автомобилите, могат да идентифицират и хора чрез обработване на визуална база данни. Капацитетът им е един милион изображения в секунда.
Мобилният ми телефон беше изключен, Сузи щеше да ми звъни по оперативния, ако има за какво. Бях спокоен, че него поне не могат да проследят, докато кодът е зареден, което обаче не означава, че няма да опитат.