- Освен писмото, което чакам на вашия адрес, може да пристигне и второ - казах. - Не е важно, просто ще мина да го прибера, след като си свърша работата тук.
Хапчетата бяха заседнали в гърлото ми, така че отпих още малко от кафето. Беше крайно време да им кажа, че Кели трябва да се връща, нямаше какво повече да отлагам.
- Имам малко разочароващи новини за двама ви. Утре Кели трябва да се връща в Щатите.
- Как, нали...
- Да, да, но работата ми тук взе да се проточва. Доктор Хюз се нае да намери някого там, който да продължи да я наблюдава на място.
- Не ми изглежда никак добре да я откъсваш и да я изпратиш, където...
Изобщо нямах намерение да я слушам.
- От вас очаквам само да промените резервацията за полета й. Става въпрос за нея, ще свършите ли тази работа?
- Че откъде толкова пари у нас?
Кармен винаги се спъваше в подробностите, независимо колко дребни бяха.
- Вие само променете датата, аз ще платя всички разходи. Ще им се обадя с номера на картата си и всяка друга информация, само нямам възможност да уредя нещата лич- но, на място. От дванайсет на обед вече ще съм изцяло ангажиран. Билетът й си е у нея.
- И къде трябва да отидем?
- Имаш ли нещо за писане?
Извади химикалка от чантата си и аз й написах върху една салфетка: Лондон - Балтимор, Америкън Еърлайнс, 13- и, неделя.
- Това е достатъчно като информация. Обадете се в Америкън Еърлайнс, телефоните им са някъде на билета. Носете и него, за да нанесат поправките. Ако има проблем, резервирайте какъвто полет има за Балтимор утре, независимо коя авиокомпания. Може да стане във всяко пътническо бюро. Кажете на агента, че щом направи резервацията, ще се обадя и ще уредим заплащането.
Исках да изясня всички подробности още преди Кармен да се сети за тях, но тя все не мирясваше.
- Кога смяташ да й го съобщиш? Това вече наистина ще разстрои бедното дете.
- Надявам се да не е толкова зле. Ще изчакам да свърши срещата й с доктор Хюз.
Ръката ми машинално извади телефона от джоба да се уверя, че имам покритие. Кармен възприе това с още по- голяма тревога.
- Наистина ли се налага да отидеш?
За момент се изкуших просто да й кажа едно „да“ и повече да не говорим, но щях да разваля хубавия вкус от хърватското кафе в устата си. А каквато и да бе Кармен, Кели й беше внучка и я обичаше. Нали затова изпратих и на тях блистерите с антибиотика, за да имат някакво средство да се предпазят, ако нашата работа тук се обърка.
Известно време на масата ни настъпи неловка тишина. Джими взе да играе с лъжичката за чай, а Кармен поглеждаше ту уличното движение навън, ту мен, като че ли се опитваше да каже нещо, за което не може да намери подходящите думи. Не й се случваше много често.
След минута реших, че повече не ми се седи, и посегнах към портмонето в джоба си.
- Не, моля ти се. Ние с Джими искаме да те почерпим.
Усмихнах се и благодарих.
- Е, сигурно вече не е зле да...
- Ник - каза Кармен, като сложи ръка на рамото ми. - Искам да те помоля за нещо. Не бива да отлагам повече.
- Просто за всеки случай, не че...
Все още се мъчеше да го измисли. Изведнъж ми мина през ум, че може да са закъсали с парите, и мисълта да ми иска на заем направо ме ужаси.
- Всъщност и двамата с Джими се интересуваме. Става въпрос за Кев.
Следващите няколко секунди минаха да си прочиства гърлото.
- Така и не ни каза с какво точно се занимава, но ние горе-долу разбирахме. Двамата сте вършели една и съща работа, нали?
Сега наистина ме хвана натясно. Щом като Кев е преценил да не им казва, защо аз трябваше да се меся? И какво чак сега ги е прихванало?
- Горе-долу, така беше.
- Работехте за правителствените служби, нали? -Да.
Кармен се усмихна, а Джими целия го изпълни гордост.
- Предполагахме, че е така - каза тя, но скоро усмивката изчезна от лицето й. - Именно затова става въпрос и сега, Ник. Въпреки че невинаги сме били на едно мнение, все пак знаем, че те е грижа за Кели и правиш най-доброто за нея. Наистина разбираме това и съзнаваме, че работата ти изисква да се отзоваваш всеки път, когато те потърсят. Сигурно не е лесно да носиш толкова дини под една мишница.
Понечих да кажа нещо, но Кармен продължи:
- Въпреки че и ние като теб я обичаме, Ник, все пак сме възрастни хора и, да ме прости Господ, ама не можем да й отделяме повече от ден-два, и то само като е на гости. И двамата с Джими ни е грижа за нея, но ни идва в повечко да я гледаме. Искам да кажа, че ако с теб и Джош се случи нещо неприятно, просто няма да можем да поемем отговорност за нея. Ами ти - ако нещо те сполети, Кели направо няма да го преживее. Не се и съмнявам, че Джош ще се грижи добре за нея, но как ще понесе тя втори подобен шок след случилото се със семейството й? Сигурно си мислиш, че това са само бръщолевения на двама глупави старци, но истината е, че и двамата се тревожим. През цялото време се тревожим.