Сега аз трябваше да обърна другата страна.
- И на вас не ви е лесно, но всичко ще потръгне, веднъж само Кели да започне лечението си в Щатите. Ще отсъствам . не повече от две-три седмици и после ще бъда до нея. Ще ви дойдем отново на гости при първа възможност и никой от нас няма изобщо да си спомня за своите терзания в момента.
Кармен ме наблюдаваше дали имам още нещо да кажа и тъй като нямах, просто станах от мястото си. Двамата се усмихнаха неловко и Джими подхвърли:
- На връщане ще си вземем от черните лондонски таксита. Те знаят всички маршрути.
- Преди това аз ще отида да доведа Кели от клиниката. Така ще мога да поприказвам с нея и да й обясня всичко. Вие най-добре останете тук при багажа, а аз ще дойда с нея.
И двамата ми се усмихнаха, когато тръгнах, но усмивките им не бяха щастливи. Сториха ми се самотни и изоставени, почти като Кели.
27.
Този път трябваше да й кажа истината, не да я лъжа като някакво малко дете. А и беше вече достатъчно голяма, за да се говори с нея сериозно.
Проверих отново обхвата на телефона и влязох в чакалнята до фоайето в клиниката. Зачетох се в някакво списание и скоро Кели се появи заедно с доктор Хюз. Двете си взеха довиждане, без изобщо да проличи, че това е била последната им среща.
- Къде са дядо и баба?
- Пият си чая в едно кафене зад ъгъла. Можем и ние да изпием по чаша, като отидем.
Излязохме навън в априлското слънце и аз реших, че няма повече време за губене. Кели обаче ме изпревари.
- Ник, мога ли да бъда откровена с теб за нещо?
- Давай, стига да не става въпрос за това колко ме мразиш.
По лицето й пробяга усмивка, после погледът й стана сериозен.
- Искам да ти кажа за какво си говорихме с доктор Хюз. Толкова е интелигентна, Ник, като говорим с нея, винаги разбира за какво става дума. Все едно да се друсаме с Врони, само дето с доктор Хюз говорим сериозни неща.
Хванах я за ръката и я стиснах. Сигурно е решила, че по този начин изразявам одобрение към откровеността й. След това ме погледна в очите.
- Става въпрос, Ник, че повечето от времето, през което бях болна, всъщност само се правех. Понякога наистина бях зле, но повечето време просто се правех.
Естествената ми реакция беше да извърна поглед, но се въздържах. Не исках да сметне, че съм разочарован от нея или че през цялото време съм се досещал за какво действително става дума. Бях разочарован единствено от себе си.
- И защо така?
- Знаеш за уроците ни по гимнастика, нали? Врони - също ги посещава. Обикновено, като се съберем, почваме да си броим ребрата и ако трудно ги напипваме под кожата, значи сме вече дебели. Един път Врони ме щипна по ребрата и закачи някакво сало. Направо се вбесих. Същата вечер, веднага след ядене, се насилих да повърна. Беше ужасно, но втория път вече не беше толкова зле. Сега изобщо нямам проблем да изхвърлям обратно храната след всяко ядене.
Направо останах без думи. Изобщо не си представях, че нещата ще се развият по такъв начин. Започнах да търся подходящите думи, също както Кармен преди малко.
- Смяташ ли да кажеш на баба и дядо?
Сведе поглед и бавно поклати глава.
- Едва ли. По-добре не.
- Дотук добре. Ами на Джош?
- Ти какво ще кажеш?
- Ще кажа, че той те обича и трябва да знае, защото е искрен в желанието си да ти помогне.
- Горе-долу.
Не изчаках разговора да спре. Поех си дълбоко въздух и подех:
- Кели, нещата при мен много се объркаха.
Усетих как ръката й се отпусна в моята като умряла риба. Предполагам вече се досещаше за какво става дума.
- Известно време няма да ме има, по работа, както се сещаш. Дълго мислих и най-после реших, че за теб ще е най-добре да се върнеш възможно най-скоро обратно в Щатите. Джош и останалите се прибират тази вечер, така че ако тръгнеш утре, ще има кой да...
Издърпа ръката си от моята.
- Но с доктор Хюз ще се видим отново във вторник, нали?
- Вече говорих с доктор Хюз и тя знае, че утре ще си тръгваш. Помолих я да не ти казва нищо, защото исках да научиш всичко от мен. Обеща да намери подходящ човек да я замести, когато се върнеш.
Гласът й затрепери, а в очите й избиха сълзи и се плъзнаха по бузата й.
- Но нали щяхме да се видим с нея пак във вторник. С никой друг не искам да се срещам, само тя...
- Това повече не е възможно. Така или иначе щях да я помоля да ми препоръча някого в САЩ, който да те поеме, просто нещата се развиха по-бързо от предвиденото.