Имаше предвид екипировката, която винаги стоеше в багажника, щом излизахме по задачи от Корпуса, и включваше пълно облекло „Гор-Текс“, включително обувките, няколко по-леки дрехи за топло време, малко шоколадчета „Марс“, чиито опаковки бяхме заменили с по-еластична материя, така че да не вдигат шум при отваряне, и оръжие. Повечето предпочитаха щурмовата пушка G3, калибър 7,62 мм с фиксиран приклад пред сглобяемите модели, които все играят в ръцете ти. Точно такова оръжие бих взел със себе си на мисия като нашата, но и автоматите в багажника щяха да ни свършат добра работа.
След като излязохме от кръстовището, хванахме на изток. Докато минавахме покрай спирка „Виктория“, Сузи ми кимна към паркираните отсреща полицейски коли.
- Пак са тук.
Колите бяха без опознавателни знаци, а хората вътре привидно не проявяваха никакъв интерес какво се случва отвън, но сините светлини, маскирани зад пластмасовата решетка под предния капак на автомобилите, издайнически отразяваха слънчевите лъчи.
Включих радиото и попаднах на някакво предаване, къ- яг дето обсъждаха положението в следвоенен Ирак. Сузи натисна бутона за сваляне на стъклото и изплю дъвката си навън.
- Закачи ли от първата война в Ирак? Нали частите от Ирландия ги пратиха там за известно време.
- Да, проверявахме за ракети „Скъд“ и скрити муниции. Там за последен път облякох бактериологическия екип. Но дори и тогава много не му хванах цаката.
Механиката затвори обратно прозореца и Сузи се засмя.
- Я не ме занасяй. Знаеш добре как да боравиш с екипа. Да не искаш сега...
- Е, да. Но тогава беше все едно, и без това повечето време ги носехме в раниците. Ако наоколо имаше антракс или нещо подобно, използването им щеше да е като след Дъжд качулка.
- Но ако ги облечеш навреме, помагат.
- Да, но след едно носене се разпадат. Единствената полза от моя беше, че ми държеше топло през нощта. Този път обаче - вдигнах ръка над главата си - ще бъда облечен дотук в гума и абсорбатори.
След двайсетина минути паркирахме в Смитфийлд. Пуснах в апарата достатъчно монети да ангажираме мястото за пълни два часа, а Сузи сложи торбите ми при екипировката в багажника и го заключи. После и двамата проверихме какво оставяме в пежото, преди да продължим. Вече навън се заехме да уточняваме детайлите.
- Пак ти ли ще установиш контакт?
Сузи кимна, като извади още дъвка от чантата си, а аз набрах номера й, за да се свържем по защитената линия. Тя постави слушалката в ухото си, махна ми за довиждане, когато наближихме „Старбъкс“ и влезе вътре. До срещата оставаха около петнайсет минути.
Кръчмата на ъгъла, откъдето наблюдавах миналия път, не беше толкова пълна. Поръчах си една кола и докато си търсех място встрани от прозореца, слушалката в ухото ми предаваше бълбукащия шум от кафемашината в „Старбъкс“. На фона на нежна инструментална музика се чу гласът на Сузи, която поръча две капучино. След около минута се обади и самата тя:
- Здравей, седнала съм с лице срещу главния вход, към средата на заведението, малко вляво.
- И аз съм вече на място.
След не повече от 3-4 минути от спирката излезе човек с позната физиономия, зави наляво и пое право срещу мен.
Започва се. Синия току-що се появи, със същото яке и дънки както предишния път. Наближава пресечката с „Търнмил“.
- Чудесно, значи скоро и с теб ще се видим.
След като пресече тротоара, Синия хвърли един поглед през стъклото в кръчмата и отмина. Скоро се появиха и останалите двама.
- Вече ставаме трима. Нашият човек току-що излезе от спирката, носи същия шлифер. След него идва и Прошарения, същите дрехи както миналия път. Насочват се към теб.
- Прието, Синия току-що подмина „Старбъкс“. До скоро.
Информаторът мина покрай кръчмата, почти незабележим сред тълпата.
- Вече отминаха кръчмата.
- Разбрах.
Сузи звучеше, сякаш разговаря с майка си за цените в супермаркета. Все още чувах инструменталната музика и долавях нечие италианско бръщолевене всеки път, когато някой си поръчаше кафе на щанда. Гласът й изведнъж прозвуча сериозно.
- Какво още се бавиш, та не идваш?
Реших, че може да е видяла нещо.
- Всичко наред ли е при теб?
- Просто му нямам доверие.
29.
Когато излизах от кръчмата, Сузи тъкмо подхващаше разговор с информатора.
- Каква приятна изненада. Не очаквах да ви срещна тук.
Сега вероятно и двамата се усмихваха учудени от случайността. Чу се изскърцване на столове и когато минах покрай витрината на „Старбъкс“, ги мярнах на масата, както ми я беше описала, тя в кожен стол, а той на дървена табуретка срещу нея, с гръб към вратата.