Продължих покрай заведението и няколко метра по-на- долу завих вляво и тръгнах по алеята към площада. През цялото време внимавах погледът ми да е изцяло напред, като само с крайчеца на окото си наблюдавах наоколо. Периферното ми зрение улови Синия, седнал на един от лъскавите метални столове пред някакво заведение заедно с неколцина други, които използваха обедната си почивка по предназначение и ядяха сандвичи.
Върнах се обратно и влязох през стъклената врата в „Старбъкс“. Сузи още отдалеч ме посрещна с усмивка, а двете жени на съседната маса ми хвърлиха по един любопитен поглед, колкото да не изпуснат какво се случва, и отново се върнаха към разговора си. Издърпах си стол до Сузи, така че да мога да гледам информатора в лицето. Тя започна да го подготвя:
- Тук сме поради същата причина, както и миналия път. Ако възникнат някакви проблеми, ние се изнасяме през задния вход, а ти...
Ръката й сочеше към информатора, но преди още да обясни какво иска от него, аз я прекъснах:
- Нищо подобно, ние се изнасяме през входа, а той през задната врата.
Сигурно й беше много любопитно защо, но разумно реши да замълчи и да запази въпроса си за по-късно.
- Много добре, ето значи как ще постъпим - отговори тя и после с усмивка, все едно ще го помоли да й подаде захарницата, добави: - Какво имаш да ни кажеш?
И двамата се наведохме над чашите и сръбнахме от кафето. Информаторът се прегърби върху масата и започна да си играе с пакетчето захар в ръцете си.
- За терористичната група. Зная къде са.
- Имат ли каквото ни интересува? - попитах аз.
- Разбира се.
Изчакахме го да продължи, но той не обелваше дума, само подмяташе пакетчето захар в огромните си ръце. Сузи скоро изгуби търпение:
- Хубаво, и къде са?
Погледът му се отлепи от масата и стрелна към нея.
- Защо тръгнахте след мен снощи? Можехте просто да попитате къде отивам.
- А какви са ония двамата с теб, а? Нали уж работеше сам. Хайде да видим сега кой какво крие.
Той се поотмести малко назад на стола, докато обмисляше внимателно думите си.
- Тероризмът, срещу който се борите в момента, няма нищо общо с познатите ви въоръжени акции с цел принуждаване на правителствата да преговарят. Става въпрос за убийството на колкото се може повече хора. Самите терористи са мъже и жени, които по пет пъти на ден се молят да умрат с чест в името на каузата си.
После спря за момент, за да подсили ефекта от думите си:
- „Както вие нас, така и ние вас.“
- Чакай малко, не сме дошли за това - опитах се да го прекъсна.
- Вие, хора, нищо не разбирате. Говорите само за това, което става сега, за 11 септември. Ами онова, което е било? Изобщо нямате понятие от история. Говорите за последователите на джихада, сякаш за тях времето тече по-различно, отколкото за дедите им, докато са страдали през вековете. Тези хора са приели за своя съдба да следват мъченическия път на предците си. Става въпрос за третата вълна, която едва сега...
Сузи в един момент не издържа и го прекъсна ядосано:
- Къде са ония типове?
Хареса му, че успя да я накара да покаже чувствата си, дори повече, отколкото когато я провокира с въпроса си за проследяването снощи. После затвори очи.
- Намират се в град, наречен Кингс Лин.
- О, Източна Англия - възкликна учудено Сузи.
Информаторът недоволно сви рамене и отново се наведе над масата с пакетчето захар в ръце.
- Откъде да знам къде се намира. Зная само, че сега са там.
- Само това ли успя да разбереш? Мястото е доста голямо - намесих се аз.
Очите му смениха посоката си и стовари кръвясалия си поглед върху мен. Струваше ми се, че всеки момент ще се отделят от орбитите си и ще паднат на масата.
- Улицата е „Сър Люис“. Къща. Номер 88.
- Колко души са?
- Нищо повече не зная, наистина нищо.
Наведох се към чашата.
- А имат ли оръжия?
- Дотук. Повече с нищо не мога да ви помогна.
Сузи не пропусна да попита:
- Как се докопа до информацията за Кингс Лин?
Той стана, без да отговори, взе си учтиво довиждане, както му е редът, и излезе през задната врата. Кимнах с глава след него.
- Там оставих Синия, когато влязох.
Сузи извади химикалка от чантата си и записа точния адрес в Кингс Лин, после двамата излязохме през главния вход и се отправихме към колата. По пътя посочих към чантата й.
- Най-добре да докладваме ситуацията.
- Не искаш ли ти да се обадиш?
- Хич. Хороскопът ми съветва да избягвам общуването със задници.
Тя включи телефона си и позвъни, докато се разхождахме из Смитфийлд.
- Току-що се връщаме от срещата.
Последва пауза.
- Кингс Лин.