Нова пауза.
- Да, улица „Люис“ номер 88.
Тя поклати глава.
- Не съм сигурна, може би четири или пет часа.
Накрая кимна.
- Да, сър.
Вдигнах три пръста и безмълвно изговорих „три“.
- Сър, ще пристигнем след три часа.
Известно време безуспешно се опитваше да се включи в разговора, но Мазния все не й даваше шанс.
- Да... да, сър... непременно.
Направих й знак, че искам да говоря.
- Сър, Ник иска да говори с вас.
Подаде ми телефона и отсреща ме лъхна гласът на Мазния:
- Думай.
- С какво разполагаме за информатора? Изобщо може ли да му се вярва? Според мен цялата работа намирисва. Вчера ни обясняваше надълго и нашироко колко е нещастен, днес ни носи някаква информация, за която изобщо не можем да сме сигурни. Ами ако дотичаме там и се окаже, че...
- Каквото и да се окаже - за него или за информацията, която ви е донесъл, друг избор нямаме, освен да се действа. Тъй че, докато не се вземе решение да огласят случая, ще тичаш където ти кажа. Ясно?
- Ясно, сър.
Линията прекъсна.
- Значи знаеш как да стигнем до Кингс Лин, така ли? Не ми мязаш на момче от Норфолк.
Не обърнах внимание на думите й, само предадох какво ми каза Мазния, докато стигнем до колата. В отговор тя потри ръце, бих казал, с ентусиазъм и попита делово:
- Та накъде казваш?
Първо излез на магистрала M 11.
Веднага щом стигнахме пътния възел за магистралата, спряхме, за да купим малко храна: сандвичи и бутилка кола за мен, четири ябълки и бурканче йогурт за нея. Накрая се качихме на магистралата и тръгнахме в посока към Кеймбридж. През цялото време, докато пътувахме, ме измъчваше въпросът защо терористите са избрали точно Норфолк и изведнъж ме осени.
- Ако онзи загубеняк информаторът не ни играе игрички, може и да попаднем на нещо в Кингс Лин.
За момент очите й се отместиха от пътя и ме погледна през бледосините стъкла на очилата си.
- След Кингс Лин влакът продължава направо към „Кингс крос“. Така ще избягнат проверките, които са плъзнали навсякъде из центъра.
- Значи ще си направят базов лагер в Кингс Лин, после ще се разходят до „Кингс крос“ и ще започнат да сеят отровата - ако, разбира се, успеят да устоят на изкушението да започнат още във влака.
Тя даде мигач и започна да изпреварва камиона отпред.
- Дотук добре. Но няма ли група малайзийци, китайци или каквито са там да бият много на очи в Норфолк?
- Защо ли изобщо ми трябваше да се обаждам.
- Там има няколко пристанищни дока и едно-две рес- торантчета за бързо хранене. Дано онзи да не ни мотае.
Излязохме от магистралата и продължихме по пътя, който минаваше през равните и еднообразни наглед поля в Кеймбриджшир. Докато пътувахме, извадих блистера с антибиотик от джоба си и глътнах две капсули с малко кола, която вече се беше сгряла. Посочих й блистера, преди да го прибера обратно, но тя поклати отрицателно глава.
Взех, преди да тръгна с колата насам. Но си мисля друго - ами ако информаторът ни познава терористите и е отседнал на „Сейнт Чадс“, за да бъде на удобно разстояние от тях? Но както и да е - ако все пак сме на правилна следа, отиваме и свършваме набързо работата, после ти се захващаш с личните си дела, а аз започвам нов живот в Службите. Схващаш ли?
Вместо да отговоря, само прибрах блистера с антибиотик обратно в джоба си, което малко уби въодушевлението й. После явно реши, че достатъчно сме говорили по работа.
- Е, как се казва момичето? На колко години е сега?
Опитах се отново да избягна въпроса й, като се наместих по-удобно в седалката, но този път тя нямаше намерение да се отказва.
- Хайде стига. Знам, че изгаряш от желание да споделиш с мен. Пък и ако наистина попаднем на терористична група на онзи адрес, от утре всеки поема по пътя си.
Вниманието й отново се съсредоточи върху пътя, което ми даде малко възможност да се поосвестя.
- Кели... Казва се Кели. На 14 години е.
- И не ти е родна дъщеря?
- Не, аз само се грижа за нея, помагам при нужда.
- Е, поне има на кого да разчита... при нужда.
Отминахме табела с надпис „Кингс Лин 42 мили“, а по-надолу и друга - „Кингс Лин 38 мили“. Учудих се, че сме изминали само 4 мили между двете, мислех, че са към 20. Пътят на места се издигаше, от двете му страни имаше дренажи, отводнителни системи и безкрайни смолисточерни поля, където отглеждаха картофи, моркови или някакъв друг зеленчук.
- Значи попечител, настойник или какъвто си там, сигурно не е много лесно да се грижиш за някой друг?
Засега се справям.
- Справяш се с родителските задължения? Това е интересно.
Преместих седалката назад достатъчно, за да си протегна хубаво краката, и се обърнах с лице към нея.