Колите и камионите отново спряха, но мотоциклетите продължаваха нахално да си намират пролуки в навалицата. Реших, че ще е по-удачно да не бързам, така че превключих на първа, натиснах съединителя и зачаках на прилично разстояние от мишената. Зад мен Сузи се размърда върху седалката, понеже тънките й панталони бяха залепнали от потта по пластмасовия корпус на мотоциклета. Едната й ръка ме прегръщаше през стомаха, а чантата й опираше в гърба ми. Усетих револвера й отстрани в гръбнака си точно когато вдишвах поредната порция бензинови изпарения от колите около нас. Беше стар револвер, 45-и калибър с шест патрона, произведен през войната, толкова стар, че чак желязото му на места беше изтъркано.
Останалите мотоциклетисти продължаваха да се провират между колите и камионите, но аз все още държах дистанцията от два автомобила зад мишената, както би постъпил всеки предпазлив турист. Краката ми не спираха да се потят в евтините панталони, които купих оттук, и всеки път, когато потегляхме, усещах приятния полъх на вечерния вятър през крачолите си.
В тойотата светна запалка и от прозорчето на шофьора излезе цигарен дим. Сузи се наклони над рамото ми и вдиша силно в посока на дима, след което започна да се залива от смях. Не знаех дали да се радвам, или да плача, задето не приемаше присърце нещата. Винаги предпочитах някой, който в подобна ситуация да си намери за какво да се притеснява.
Пътувахме към центъра на остров Пенанг, разположен доста по-високо от плажната ивица, където мишената работеше като келнер в един холандски ресторант. Знаех, че на светофара, който наближавахме, той щеше да завие вдясно. Само че бусът не се движеше в дясното платно. Най-вероятно щеше да подмине центъра и да продължи към вътрешността на острова, тъй като се престройваше за ляв завой на кръстовището. Сузи отново се надвеси над рамото ми, този път без намерение да се шегува.
- Какво прави тоя?
Не й обърнах внимание и продължих да следвам мишената. Засега друго не можехме да направим.
Най-накрая светофарът позволи ляв завой и тойотата запраши напред. Потеглих бавно след нея, но веднага след това шофьорът зави отново наляво и изчезна в тъмнината. Продължих бавно до отклонението и спрях. Шосето напред продължаваше в тесен бетонен път, а от двете ни страни се редяха схлупени къщички. Над няколко ламаринени покрива се виждаше слаба светлина. Сузи я забеляза, скочи от мотора и понечи да се затича да провери. Хванах ръката й точно навреме и тя се обърна към мен.
- Моля те, не сега. Не му е нито времето, нито мястото.
Пуснах ръката й. Тя свали каската си и изчезна в тъмнината. Изгасих, след като насочих мотоциклета към кръстовището и свих по инерция в сянката край пътя. В повечето къщурки мъждукаше светлината от включения телевизор, но гласовете, които се чуваха, бяха на играещи деца или лая на някое куче. Навсякъде се носеше миризма на помия.
По пътя отсреща забелязах фарове на кола, която се движеше напред, и шумът от мотора й скоро се усили. Тойотата се върна на отклонението и зави обратно към главния път. Запалих мотоциклета, но без да пускам фаровете, докато не изчезна съвсем от поглед. През прозорците на буса не се виждаше нищо, но скоро Сузи се зададе, тичайки колкото й държат краката. Когато ме видя, че тръгвам към нея, тя се спря, нахлузи каската си и когато приближих, се метна на мотора зад мен. Пое дълбоко въздух, докато се наместваше на седалката, и ме осветли за ситуацията.
- Беше дошъл да вземе някого, сега са с един повече. Точно днес да се случи да си търси компания.
Усещах топлия й дъх във врата си, докато наблюдавахме посоката, в която изчезваха мишената и спътникът му. Пуснах светлините на мотора и ги последвахме.
- Успя ли да видиш кой се качва?
- Не. Какво предлагаш да правим?
Вдигнах рамене. При такива издънки обикновено просто следвах събитията и изчаквах подходящия момент. След като излязохме на главното шосе, дадох малко повече газ и последвах примера на другите мотоциклетисти, които се провираха покрай останалите превозни средства. Дясната й ръка ме прегърна здраво през кръста, а краката й се притиснаха в моите. Горе-долу едновременно забелязахме мигащата светлина от стопа на тойотата, но Сузи реагира по-бързо и ме притисна по корема с една ръка, докато с другата сочеше посоката. Аз кимнах натам, за да й покажа, че съм разбрал, но в този момент светлината от неоновите реклами и идващите насреща ни превозни средства така блесна през изподрасканата пластмаса над очите ми, че чак главата ми се извърна настрани.