За да не вдигаме излишен шум, Сузи леко пусна капака на багажника, колкото да го притвори, после се върна обратно на шофьорската седалка и взе един от пликовете. За всеки от нас имаше по три плика - панталони, горнище с качулка и гумени обувки. Панталоните бяха залепнали, все едно някой в китайската пералня е попрекалил с обработката им. Бръкнах в крачолите, за да ги разширя, докато Сузи правеше същото с горнището си. Все още не можеше да се успокои.
- Ще изглеждаме като членове на някаква мистична секта.
След като свършихме с панталоните и горнищата, ги навихме на задната седалка и се захванахме с обувките. Бяха черни на цвят и обикновено не се различават по размер. Връзват се от долу на горе, също като туристическите модели. Оставаше само да проврем гумените презрамки през илиците отстрани на ходилото и с това подготовката на екипите завършваше.
Стъклата вече започваха да се запотяват. Навихме костюмите на руло около обувките и след това излязохме от колата да ги оставим в чантите, които бяхме приготвили за целта. Противогазите бяха стандартният модел, използван в британската армия, увити в зелени найлонови торби. Маската е от черна гума с две остъклени пролуки за очите и закрепена абсорбаторна кутия. Нямаше резервни, но един траеше с дни, стига да бяха неупотребявани.
Проверих внимателно дали кутията е прилепнала плътно за маската, така че въздухът да минава изцяло през аб- сорбатора. На нивото на брадичката имаше миниклапа, която завъртях срещу часовниковата стрелка, за да може налягането на въздуха вън и вътре в маската да се изравнят и тя да прилепне плътно по лицето ми. Затова и беше толкова необходимо да се избръсна - наболата брада пречи на добрия контакт между гумата и кожата.
Оставих клапата отворена известно време, докато гледах как Сузи бърше с ръкав замъглените стъкла на противогаза си. След това я затегнах здраво, пригладих назад падащата върху челото ми коса и поставих маската на лицето си, като затегнах гумените презрамки през тила. Дробовете ми се изпълниха с миризмата на гума.
Абсорбаторната кутия беше монтирана от лявата страна на противогаза, така че на дясното рамо да може да се опре прикладът на оръжието. Отвих я, запуших отвора с ръката си и засмуках въздух, така че гумата да се извие по контурите на лицето ми. Уплътнението наистина беше добро.
След това дойде редът и на автоматите. Разполагахме с по три пълнителя, всеки с трийсет патрона, което е повече от достатъчно. Ако ни се наложеше да изстреляме всичките, значи здраво сме я оплескали и, общо взето, сме си изпели песента.
Надянах своя чифт гумени ръкавици и натиснах бутон- чето на холографския мерник. Екранчето светна и аз бързо изгасих устройството, въпреки че на теория батерията, която го захранва, трябва да издържи на няколко дни експлоатация. Моят практически опит обаче показваше друго.
И двамата заредихме пълнител в автоматите си. Бяха ни снабдили с 10-милиметрови патрони за операцията. Изчаках да се чуе изщракването, след което с въртене и дърпане се убедих, че пълнителят е легнал добре в гнездото си. Сузи постави ръка на затвора.
- Готов ли си? Хайде на три. Едно, две, три.
Двамата дръпнахме едновременно затворите, после ги пуснахме и те автоматично се върнаха в изходно положение, като заредиха патрон. Сузи отново беше на крачка пред мен - вече отваряше велкрото на страничните джобове на панталоните си и постави във всеки от тях по един пълнител. Така нямаше да дрънчат. Последвах примера й и се сетих за браунингите.
- Хич няма да се товаря и с пистолетите. И да влязат в работа, нямам по себе си място за тях.
Но Сузи явно друго я тревожеше.
- Ник, я си представи, че ни заразят, докато сме вътре. Виждат, че е безнадеждно, и отворят бутилките със Зимен Дух. Тогава какво?
- Ами тогава просто ще изчакаме един час, без да сваляме защитните костюми, като се надяваме, че през тях нищо не е проникнало. После Зимният дух ще се изпари и ние спокойно ще се преоблечем.
Събрахме всички найлонови пликове от опаковките и заедно с бръснарските принадлежности ги върнахме в ба гажника. Цялото ни снаряжение вече беше в торбите на зад ната седалка, така че спокойно свалих ръкавиците и ги напъ" хах в джобовете си. Оттук нататък нищо, което вземахме със себе си по време на операцията, нямаше да носи нашите отпечатъци: щяхме да влезем целите в „Гор-Текс“ и гума и с малко късмет да излезем невредими по същия начин