33.
Докато аз се опаковах в защитния костюм, в банята на Били някой наливаше чайник. Старите модели не са толкова лесни за обличане, колкото новите, но имат по-малко велкро по тях и шумът, макар да е неизбежен, все пак може достатъчно да се ограничи.
Обърнах се към Сузи и видях, че нещо не е наред при нея. Изведнъж се наведе над чантата си и успя да извади автомата точно преди да повърне вътре. Когато се приближих, вече беше по-добре. Поставих ръка на рамото й.
- Няма страшно - опитах се да я успокоя, - с мен се случва през цялото време.
Тя избърса уста, изсекна нос и се наведе толкова близко над лицето ми, че чак примигах.
- Хич не се опитвай да се държиш покровителствено с мен. Плодовото мляко, дето го ядох, сигурно е било развалено.
Кимнах и продължих да се обличам. Оправих крачолите около обувките си, после закопчах панталона високо над корема. Значи все пак Сузи беше от плът и кръв. Не че в страха има нещо лошо. Имал съм партньори, които оцветяваха гащите си от страх, но въпреки всичко работата им беше професионална.
В задната част на панталона бяха пришити два дълги памучни колана, които служеха вместо презрамки. Преметнах ги през рамо, после ги кръстосах на гърдите си, прекарах краищата им през илиците отпред на колана и ги завързах на фльонга.
Сузи вече беше нахлузила горнището на костюма си и сега го закопчаваше. Последвах примера й и започнах да провирам глава през грубата материя, която неприятно триеше кожата по лицето ми.
От съседната къща се чу пиянски кикот. Почти си представях как Били се е разположил пред телевизора с чаша чай в ръка, докато Морийн се пръска с дезодоранта. Когато най-сетне проврях глава през анорака, Сузи стоеше пред мен и беше втренчила съсредоточен поглед във вратата, докато се настройваше психически за операцията.
Седнах на напукания бетон и започнах да нагласям крака си в гумената обувка, която изглеждаше като коледен чорап, само че от каучук. Отсреща Били извика на Морийн да побърза или ще закъснеят и тя не му остана длъжна:
- Млъквай и намали проклетия телевизор, че оглушах.
Нахлузих лявата, после и дясната обувка, като кръстосах връзките им над глезените си. После ги покрих с панталоните от костюма и затворих велкрото над тях. Били вече започваше да губи търпение.
- Ако си забравила, отиваме в кръчмата, не в казино „Монте Карло“.
Сузи взе автомата и огледа с фенерчето си за последен път затвора, после провери и холографския мерник. Потупах я по ръката и тя насочи фенерчето си към моето оръжие, за да мога и аз да се убедя, че всичко е наред. Спогледахме се в тъмнината, а по пътеката оттатък рекичката дечурлигата се връщаха с велосипедите си, които отново бяха без светлини.
Сега оставаше само да се уверим, че гумените ни ръкавици прилепват над гор-текса на горнищата и да си сложим противогазите. Взех своя в лявата ръка, опънах еластичните презрамки с дясната и го нахлузих на лицето си. Поех си отново дълбоко въздух, наситен с миризмата на чисто нов каучук, с което за последен път се уверих, че маската прилепва плътно навсякъде по лицето ми. После проверих дали абсорбаторната кутия е завита здраво за маската и чак тогава си нахлупих качулката и я вързах под брадичката. Поех си въздух, за което трябваше доста да напрегна гръдните си мускули. Издишването не беше по-лесно. Много хора определено биха се почувствали необичайно с противогаз на лицето си, а страдащите от клаустрофобия направо ще изпаднат в нервна криза.
Шумът от дишането ни не беше толкова силен за хората наоколо, колкото за нас самите и това даваше известно тактическо предимство на противника. Но с това трябваше да свикнем. А и ако вътре вилнееше Зимния дух, то щяхме да бъдем много по-сигурни с противогазите на главите си, отколкото ако ушите ни бъдат нащрек.
Сузи повдигна глава към мен, за да проверя добре ли е вързана качулката й. После тя погледна моята и двамата бяхме готови да влизаме.
В пожарната явно бяха получили обаждане и сега автомобилите им излязоха на скорост с включени сирени и сигнални светлини от булеварда и профучаха покрай доковете.
Погледът ми спря върху лицето на Сузи. Очите й изглеждаха съсредоточени и напрегнати зад остъклените орбити на противогаза.
Наведох се да взема автомата си от земята и проверих дали не беше събрал пръст или други боклуци, които да попречат на превключването му. Завъртях го от свободно положение до автоматична стрелба, после обратно през единичния изстрел. Не се случва често да откаже да превключи, но и веднъж стига. В нашата работа детайлите не са за пренебрегване.