Сузи се насочи бавно с дълги, премерени стъпки към вратата, така че да не се спъне в тромавите обувки на краката си. Горните джобове на този вид защитни костюми се закопчават с малки квадратчета велкро накрая, които оставят достатъчно разстояние човек да си провре пръстите, без да ги откопчава. Така извади калъфа с приспособления за проникване и се зае толкова професионално с ключалката, че всичките ми съмнения за проблеми с влизането ни се изпариха яко дим.
Всичко, което й трябваше, беше игла и завъртащ ключ. Този тип врати се отварят с онази част от стандратния ключ, която е нарязана по такъв начин, че при вкарването й в ключалката четирите метални цилиндъра се изравняват на определено положение, откъдето лостът на бравата се освобождава и трябва само да се изтегли назад.
Пръстите й започнаха чевръсто да движат стоманената игла в ключалката, докато лявата й ръка държеше косо фенерчето. Към разбиването на заключващи механизми би могло да се подходи и от позицията на Дзен будизма. Целта е човек да си създаде нагледна представа за разположението на частите вътре и какви промени в общата конфигурация предизвиква с действията си. Постигането на подобно съвършенство е възможно единствено ако човек се концентрира изцяло върху работата си, без да обръща внимание на нищо около себе си.
Минутите минаваха. По пътеката от другата страна на рекичката се чуха гласове. Някъде пред нас хлопна врата на автомобил, после в къщата на Били някой затръшна вратата. Сузи наистина имаше право, тук е като в Западен Белфаст. Тъкмо бях започнал да се притеснявам дали ще се справи, когато тя подреди отново комплекта си, зави го в калъфа и го остави в едно ъгълче от чантата си, където не беше изцапано с несмлени остатъци и стомашни сокове.
Докато прибираше инструментите си, аз коленичих пред вратата и оставих внимателно автомата си на площадката. После тя се изправи зад мен, свали предпазителя на оръжието, опря приклада в рамото си и зае позиция за стрелба.
Избилата на челото ми пот започна да се стича по лицето, когато натиснах дръжката с дясната си ръка, докато опитах вратата с лявата. Нищо. Пробвах още веднъж и този път безшумно я открехнах достатъчно, за да покажа главата си, а Сузи дулото на автомата. Останах известно време така, като се ослушвах, доколкото ми позволяваха противогазът и качулката. Вътре беше съвсем тихо. Над мен Сузи шареше с дулото на автомата си в тъмното антре.
Открехнах още малко и Сузи влезе покрай мен с автомата, готов за стрелба. Стъпките й бяха бавни, внимателни и малко сковани, но сега цялото й внимание беше насочено към хола. Взех оръжието от пода, изправих се бавно с приклад, опрян в рамото, и вдигнах предпазителя за единична стрелба. Поставих показалеца си на спусъка и натиснах леко отгоре. Пристъпих прага след Сузи с очи отворени на четири и когато стигнах на крачка от дясната й страна, спрях.
Планът беше да обиколим къщата стая по стая, докато не установим има ли някой вътре. Ако се натъкнехме на някой боец от терористичния отряд, който ни засипе с куршуми, щяхме да отговорим подобаващо.
Обувките й леко изскърцваха при всяко стъпване върху линолеума на кухненския под. Навътре имаше арка към хола от предната страна на къщата. Светлината от уличните лампи по „Сър Люис“ хвърляха сянка през прозореца в хола на няколко крачки от стълбището за втория етаж. Сузи мина първа напред и залепи гръб на стената с насочен към стълбите автомат. Влязох след нея с насочено оръжие и тръгнах към входната врата срещу мен с включен холографски мерник. От постоянното дишане с отворена уста гърлото ми започна да пресъхва. Не бях минал и няколко крачки от позицията на Сузи, когато пред мен нещо изскърца.
34.
Ключалката изщрака и вратата пред мен се отвори. Уличните лампи осветиха силует на входа, който държеше чанта в едната си ръка и ключ в другата. Чак когато направи няколко крачки към хола, човекът ме забеляза и побягна през отворената зад себе си врата. Не оставаше друго, освен да го последвам. Оставих леко автомата си на пода и хукнах зад него. Скочих върху гърба му и ударих металната абсорбаторна кутия от противогаза в тила на фигурата, която вече добиваше съвсем човешки очертания. През гумената ръкавица усетих, че съм хванал някого през лицето, и сега двамата политнахме надолу по тротоара и паднахме на улицата.
Когато извъртя глава, видях, че всъщност е жена, която яростно се съпротивляваше. Сузи също дотича, хвана я за крака и взе да я дърпа към къщата. Скочих от гърба на жертвата си и хванах другия й крак, после двамата със Сузи я завлякохме обратно вътре. Правеше какво ли не, за да се отскубне, но здраво държеше чантата в ръката си.