Когато влязохме обратно в хола, аз запуших с ръка устата й и се стоварих върху нея. Изобщо нямаше намерение да се примири, опитваше да хапе и да удря с пета по стената.
Сузи се огледа за автомата си.
- Вратата, ритни вратата.
Сетне взе оръжието си от пода, прескочи ни и затвори с крак вратата. В полумрака на стаята двамата се опитвахме да укротим жертвата си. Сузи вдигна дулото на автомата.
- Само я дръж да не мърда.
- Недей, може да е...
Последвалата автоматична стрелба раздроби черепа й и стъклените орбити на противогаза ми се изпръскаха с кръв. Отблъснах се назад от трупа и махнах към Сузи:
- Огледай стълбите.
Станах от пода и след като забърсах стъклата на противогаза от бликналата по тях кръв, сграбчих автомата си от пода и хукнах към стълбите. Сузи тръгна зад мен да ме прикрива. Вдигна се достатъчно шум, за да се стараем да прикриваме повече присъствието си от който и да е в къщата.
Антрето на втория етаж беше доста по-тъмно, а в ушите ми звучеше единствено шумът от респиратора. Вратата на банята срещу мен беше отворена и вътре нямаше никой. Имаше обаче други две, които бяха затворени. Изчаках Сузи да заеме позиция зад мен и отворих първата вляво - чисто, въпреки че вътре беше живяно. На земята имаше два разгънати найлонови спални чувала, около които бяха разхвърляни опаковки от замразени храни, опръскани по краищата със соев сос, и пластмасови пепелници с угарки. Дрехите бяха захвърлени на купчина върху пода, а прозорецът беше покрит с одеяло.
През това време Сузи беше проверила съседната стая и вече слизаше по стълбите надолу към кухнята. За всеки случай и аз хвърлих едно око - вътре цареше същият хаос, а на земята имаше разпънати още два спални чувала. После тръгнах след нея да й тегля едно конско - откъде-накъде ще стреля по хората, без да е разбрала кои са и що са. Убитата долу. може да е най-обикновена имигрантка или пък да притежава информация, която би ни била от полза.
В този момент долових мъжки глас - объркан и изплашен. После чух и Сузи, която доста по-самоуверено и без капка колебание каза:
- Остани на място!
Препънах се в едно стъпало и едва не се приземих по очи. Долу Сузи беше коленичила над локвата кръв с оръжие, насочено към външната врата.
- Затворете вратата и не мърдайте!
Изведнъж мракът в стаята се сгъсти, но аз все пак се ориентирах в обстановката. Бяха двама мъже, бели. Единият беше Плешивия, когото помнех от фокуса.
И двамата стояха втренчили поглед в оръжията ни, явно не бяха свикнали на подобно посрещане. Когато се появих, Сузи тръгна към Плешивия, сграбчи го и след като навря лицето му над окървавения труп, го отведе в преддверието, където го подсече в коленете и той падна на пода. Махнах с оръжието си към авера му.
- Какво чакаш? След него и на колене!
Включих лампата, а Сузи се запъти обратно към хола. Пое си достатъчно въздух през абсорбатора да навърже цяло изречение.
- Отивам да огледам какво можем да приберем.
Пердетата, които покриваха прозорците, бяха доста нескопосани, но на тази светлина не даваха на външния свят повод да се съмнява в присъствието ни тук.
И двамата не помръдваха от пода, забили погледи в килима с изкривени от страх лица. Моето почваше да лепне от потта, която се стичаше на капчици и вече беше образувала езерце под брадичката ми, но поне изтегления през абсорбатора въздух действаше охлаждащо. Чух как Сузи пусна резето на входната врата и тръгна нагоре по стълбите.
И двамата бяха облечени в дънки, Плешивия носеше отгоре кафяво кожено яке, а колегата му - някаква черна вехтория с ревери. Блещеха очи, колкото е възможно без да движат главите си, по посока на трупа в хола. Момичето беше с тъмна кожа, по-скоро индонезийка, отколкото малайзийка, с дънки, маратонки и евтино полиестерно яке. Лицето й, доколкото можеше да се прецени от останалата половина, издаваше университетска възраст.
По бузите на дългокосия апап течеше пот, която се събираше на брадичката му и от време на време капеше на тънка струйка по овехтелия килим. На горния етаж се чу шум от стъпки по дюшемето, после изскърца стол, нещо метално се удари в дървения под и се счупи стъкло.
- Събличайте си якетата. Първо ти, Плешивко - побутнах гологлавия мъжага с крак и почти избърсах кръвта от обувките си в крачола на панталона му.
Започна да сваля бавно якето си, без да се изправя или да вдига очи от пода. Още преди да съблече ръкавите си, видях, че беше чист - никакво оръжие по кръста или на гърдите му.
Сузи слезе по стълбите и се запъти към кухнята.