- Какво те прихвана, та взе да стреляш? Ами ако е била легална, ако дори не...
В отговор отвори пред мен пазарската чанта, която убитата така упорито пазеше в борбата й да се отскубне от хватката ми. Найлонът изшумоля и бутилките вътре натежаха върху близката страна на торбата.
- Ти би ли й оставил време да действа?
Взех торбата, оставих я върху масата и извадих от нея три метални спрея, които все още се надявах да съдържат единствено червен автолак. Освен тях на масата имаше 80 лири в банкноти, монети, двупосочен билет за и от Кингс крос и готварска рецепта - все лични вещи от джобовете, които Сузи старателно претърси, докато аз се занимавах с имиграционните. Също един мобилен телефон и ключът за входната врата.
Взех телефона и натиснах бутона за включване. В същия момент прозорците в съседната къща светнаха и се чу врява. Морийн май не й се прибираше толкова рано и взе да гълчи Били.
- Как един път не можа да бъдеш като хората. Хем знаеш, че освен събота на караоке, никъде не излизаме, и пак се държиш като истински кретен!
Гласът й постепенно се отдалечи по стълбите към втория етаж и даде малко шанс на звука от телевизора. Чу се само нещо за Черил, оная дебела мазна повлекана, която с Били...
Екранчето на моторолата светна, после се появи надпис да се въведе ПИН-кода. Опитах стандартната фабрична комбинация 1234, но нищо не се получи. Имах още само една възможност, преди апаратът да се самоизключи, и набрах четири произволни цифри. Явно с телефона трябваше да се оправят други.
Опрях кутията на абсорбатора си до ухото на Сузи.
- Време е да се изтегляме. Ще гледаме само да не привлечем вниманието на скандалджиите отсреща.
Сузи придърпа главата ми към себе си и каза в ухото ми:
- Ами ако мястото е заразено? Какво значение има дали ще чакаме вън или вътре?
Започнах да прибирам вещите на момичето в торбата с флаконите.
- Нищо няма да ти стане, ако поседим още час и си излезем спокойни след това, нали...
Шумът от дишането ни почти се губеше в кавгата у Били и Морийн. Вече бях готов да тръгваме. Надвесих се за последен път над ухото на Сузи.
Не и този път, всякакво губене на време е изключено. Излишно е да ти обяснявам защо. Ако предпочиташ, можеш да се преоблечеш и вън. В крайна сметка за какво взимаме тези хапчета, ако не да оправдаем поне част от риска?
С тези думи взех готовата чанта и се запътих навън. При Били и Морийн се затръшнаха врати и вече само звукът от телевизора тормозеше ушите. Разхлабих яката на анорака и свалих качулката, преди да освободя главата си от противогаза. Свежият въздух лъхна приятно в лицето ми. Без да се бавя, съблякох и останалата част от екипа си и го натиках в торбата. Сузи затвори задната врата и ме последва. Свали качулката на дрехата и дръпна противогаза от лицето си.
- Шибана работа.
След като и двамата върнахме екипировката в торбите, проверихме дали не сме изръсили нещо по двора. После излязохме пак през задната порта и по същата пътека стигнахме до моста, където свихме веднага вляво по улица „Уокър“ с чанти, преметнати през рамо.
Пред бирарията на „Лоук“ вече се беше оформила прилична опашка. Вътре в кръчмата всичко живо се кършеше под звуците на Мадона и „Като девица“. Сузи мълчаливо крачеше до мен с наведена глава в очакване да й обясня закъде толкова съм се разбързал. Когато се отдалечихме достатъчно, за да мога да говоря спокойно, започнах:
- Помисли малко - ами ако Зимния дух наистина спи в тези флакони? Очевидно не са цялото количество, което търсим - може другите, които не случихме да сварим, цял ден да са ръсили отрова или пък да са се разделили и да дебнат момента да ударят организирано от няколко страни? Най- добре ще е да предадем веднага мобилния телефон на Мазния да разбере кой и откъде се е обаждал, за да знаем къде да намерим и останалите. Схващаш ли?
Почти тичешком стигнахме до тухлената стена, където бяхме оставили ключовете от колата, после обратно към пежото.
Набрах номера на Мазния по оперативния телефон.
- При вас ли е?
- Възможно е, но и да е, не е всичкото. Изслушай ме, ако обичаш.
Заразказвах му за имиграционните, които ни се натре- соха, и че мястото е възможна оперативна квартира на терористичния отряд. Продължих по същество:
Ако наистина в бутилките, които прибрахме, ферментира Зимния дух, какво ни гарантира, че операцията вече не е започнала? Събота вечер е, кръчмите са препълнени, а през деня всичко живо е било по стадионите, да продължавам ли? Но поне имаме мобилния й телефон. Направих два неуспешни опита да го отворя и трябва да се поразбързаме, в случай че нашата терористка поддържа постоянна връзка с останалите и имат уговорката другите да ударят, ако тя пропусне да докладва ситуацията. Единственото хубаво нещо е, че телефонът беше изключен - не е очаквала никакви обаждания.