Тойотата се престройваше за ляв завой преди кръстовището. Задминах още един автомобил и вече бях само на кола разстояние от буса, като се опитвах да видя какво става вътре. Вдигнах пластмасовия визьор на каската за по-добра видимост и хладния нощен въздух освежи лицето ми. Скоро неоновата светлина на една реклама освети двамата в тойотата. Човекът на първата седалка беше малайзиец, видимо по-млад от мишената. Явно не беше по-опасен от обикновен келнер, тъй като носеше същата бяла риза като шофьоpa, а когато обърна глава, за да му каже нещо, видях, че си е сложил даже и папийонката. Изобщо примерен работник на наемния труд.
Бусът даде ляв мигач преди завоя и продължи към вътрешността на острова. На шосето пред нас имаше доста превозни средства, но поне не се налагаше да пълзим между автомобилите както на панорамния път, по който дойдохме. Движехме се равномерно и почти веднага усетихме промяната в наклона на пътя. След по-малко от половин километър схлупените къщички започнаха да оредяват, а заедно с това и шумът от бензиновите електрогенератори и скимтенето на кучетата. По-нагоре по пътя не се виждаше друго освен естествената растителност. Скоро изчезнаха и самот- $ ните светлинки покрай нас, което означаваше, че по-ната- тък не живееха хора. Постепенно пътят се стесни дотолкова, че две коли едва можеха да се разминат. Нататък автомобилите също намаляха и когато останахме само ние и мишената, удължих дистанцията помежду ни. Не след дълго ги очакваше остър ляв завой и наистина скоро стоповете му светнаха, единият, разбира се, мигайки издайнически, и след това отново изчезнаха в тъмнината.
Сузи наведе глава над рамото ми и револверът й се зарови в гърба ми.
— Продължаваме ли по плана?
Кимнах. Друга възможност нямаше - задачата трябваше да бъде изпълнена докрай. Дясната й ръка пусна кръста ми и зарови в чантата, а краката й направо се впиха в моите, докато опитваше да запази равновесие. Слагаше гумените ръкавици на ръцете си.
Нагоре извивките по пътя продължаваха и стоповете на тойотата проблясваха от време на време в тъмнината, но засега не беше нужно да я следвам отблизо, за да разбера накъде ще отиде. Крайбрежната шир изглеждаше като чертичка в огледалото за обратно виждане, а шосето напред минаваше през дъждовна гора и от двете ми страни изобилстваше с тропическа растителност, по която все още проблясваха дъждовни капки на светлината от фара. По целия път имаше нападали палмови листа и дупки, издълбани от дъжда или от минаващите коли.
Петстотин метра по-надолу, където на шосето излизаше един черен път и продължаваше към гората, минахме покрай голямата статуя на Буда, разположена върху отрязан пън. Мястото бяхме избрали да обозначи началото на зоната ни за действие. Може би статуята седеше като талисман, може би тук ставаха голям брой произшествия и каменният Буда трябваше да донесе късмет на пътуващите. Засега Сузи се беше съсредоточила главно върху задачата и ме потупа по ръката, за да ми обърне внимание, че операцията вече е започнала. След това лявата й ръка ме прегърна плътно през кръста, а с дясната бръкна в чантата. Усетих дулото на револвера да се плъзга по гърба ми.
Почти стигнахме мястото на засадата, където бусът трябваше да намали почти до спиране, за да премине през поточе, което пресичаше кръстовището. Точно това място п дебнехме, защото беше удобно, а и част от обичайния маршрут на мишената, вместо да си правим труда да търсим как да го подмамим в някой затънтен участък. Когато съвсем наближихме засадата, дистанцията между нас и тойотата вече беше по-малко от петдесетина метра. Скоро бусът щеше съвсем да намали и Сузи се опря с лявата си ръка на седалката зад мен, а в дясната държеше револвера, готова да скочи при първа възможност.
Стоповете на колата пред нас блеснаха в тъмнината. Точно преди поточето мишената трябваше да завие надясно и след като го пресече, веднага наляво.
Приближих се до буса от дясната му страна и усетих дим на цигари. Точно когато се изравнявахме със задницата им, моторът леко поднесе. Сузи беше скочила върху колата веднага след като забавих зад нея.
От кабината се чу изстрел. Дадох газ, за да изпреваря буса и да препреча пътя му, но той, изглежда, не възнамеряваше да спира и се удари в предното колело на мотора ми и го събори на земята. Асфалтът жулеше дясното ми бедро, докато моторът не зари в поточето. Изправих се обратно на крака и точно тогава видях тойотата, която се връщаше надолу по хълма, а предните й фарове биеха нагоре. Сузи тичаше след нея и аз също закуцуках натам колкото бързо ми позволяваше охлузването от падането. Кракът ми сякаш беше остърган с ренде за сирене.