Искам ви веднага на път, искам незабавно флаконите и мобилния телефон. - Мазния очевидно не беше сам, около него постоянно звъняха телефони, някой отговаряше, други оживено коментираха.
Сузи отвори уста срещу мен изразително, макар и безмълвно:
- Имиграционните.
Преди това обаче ме интересуваше нещо друго.
- Номерът на колата служебен ли е?
Ако е служебен, можем спокойно да настъпим педала чак до Лондон, без да се притесняваме, че ще ни гонят полицейски коли по магистралата. Една справка с компютъра в управлението ще бъде достатъчна да ни оставят на мира.
- Разбира се, ти какво мислиш? Стъпвайте здраво на газта и пристигайте.
- Ами имиграционните?
- По дяволите имиграционните. Ще пратим екип да се погрижи за тях.
В слушалката долових някакви гласове и един последен сигнал от кодировката, преди Мазния да затвори.
- Това е, към Лондон. Номерът на колата е служебен, настъпи здраво газта.
- Моторът запали и ние се понесохме към магистралата. Поклатих глава.
- За първи път ми се случва да повиши тон, камо ли да изругае. Сигурно и ти не си го чувала?
- Никога. Май здравата се е изнервил.
Добрахме се до едно околовръстно шосе извън града и Сузи настъпи газта, както сигурно бяха я учили в Корпуса. Погледнах часовника си - наближаваше 11, което означава, че при Джош е към шест сутринта. Оперативният телефон отново иззвъня. Почти подскочих в седалката си, а Сузи дори не мигна зад волана.
- Промяна в плана. Отивате на пистата за конни надбягвания „Фейкънхам“, повтарям: пистата „Фейкънхам“. Обадете се, като пристигнете. Чу ли добре?
- Да, пистата „Фейкънхам“.
- След 30 минути ще ви чака хеликоптер. Дайте мобилния телефон на техника, а вас ви искам в Лондон, готови да действате веднага щом разберем къде гнездят тия отрепки. Ситуацията е различна, щом като има вероятност духът вече да броди из улиците. Ако най-късно тази нощ не приберем всички бутилки, където втасва Зимния дух, ще се наложи да докладваме на правителството, а това е равносилно на провал. Разбирате ли за какво става дума?
- Напълно.
Телефонът отново замлъкна и аз се обърнах да взема картата от задната седалка.
- Хеликоптер ще ни чака на пистата „Фейкънхам“.
- И къде според картата е пистата „Фейкънхам“, селянче?
Светнах с фенерчето си върху книжката и прелистих няколко страници.
- Не ни е много на път.
Последва свистене на спирачки и колата отби в края на пътя.
- Ще трябва да се върнем обратно към Кингс Лин. Фейкънхам е на около 40 километра източно, почти в сърцето на Норфолк. Пистата за конни надбягвания е на юг извън градчето, така че по-добре да не се застояваме много дълго тук.
Сузи нави волана и потеглихме в обратна посока.
Всеки път, като се обади, чакам да ме изкара виновен за нещо. Все едно ние сме забъркали тези каши.
Превключи скоростите от пета направо на трета, за да задмине трите коли пред нас, после отговори:
- Виновната съм аз, в теб просто си изтрива краката. Както и сега - трябваше да се изнесем веднага от къщата.
- Да не го правим на въпрос. За имиграционните ще пратят да се погрижи екип, сигурно следващите няколко дни ще си правят компания със Саймън. Едва ли обаче ще им платят за извънредния труд покрай нас.
И двамата се изсмяхме, но вниманието й много бързо се върна на пътя.
- Въртележка, нали така наричахте обратния завой в < Северното подразделение?
Не отговорих, беше мой ред да спра да се смея. Упътвах я за посоката, докато излезем от тесните второкласни шосета и селските пътища без улично осветление. Чак като стигнахме Суофъм и поехме на север към Фейкънхам, излязохме от лабиринта и тръгнахме по що-годе нормален път, но Сузи и сега не преставаше да тормози трансмисията. Сигурно докато стигнем града, от скоростната кутия вече нищо няма да е останало, но на кого му пука - Компанията може да си го позволи. На няколко завоя, от които едва не ни изхвърли, инстинктивно забих крака пред себе си, все едно съм в учебна кола, където мога да натисна спирачките, но накрая на Сузи й писна.
- Стига се прави на интересен или ще те оставя да караш!
Усмихнах се, извадих мобилния си телефон и набрах номера на Джош. Макар да й беше ясно, че не говоря по оперативния телефон, Сузи не прояви видим интерес с какво се занимавам. Накрая Джош вдигна и аз се наведох над жабката, за да се чуваме по-добре.