Не след дълго прелетяхме над двупосочното шосе А40, което пронизваше Лондон от запад, и няколко минути по- късно хеликоптерът направи заход към военното летище зад магистралата. Пистата беше с изключена светлинна маркировка, но долу бяха паркирани две коли и джип, всичките със запалени фарове. На пулсиращата оранжева светлина от индикатора на корема на хеликоптера започнах да различавам хората вътре, които седяха на завет от въздушното течение и от ръсещия дъжд. Пилотът пусна един оборот на чистачките да изчисти полепналите по плексигласа капки.
В една от колите под нас беше само шофьорът, а в другата и в джипа имаше по двама души. Шейната на хеликоптера опря асфалтовата писта и шумът от моторите бавно утихна на фона на свистенето на витлото, което постепенно губеше мощност. Пилотът се обърна и ми направи знак, че вече мога спокойно да отворя вратата, и аз бавно излязох навън. От топлината на ауспуха, течението от витлото и ми-о, ризмата на изгорели газове около себе си едва усещах дъжда. Сузи тръгна след мен заедно с двете ни торби.
Затичахме се към паркиралите автомобили и когато наближихме, от едната кола, която отдалеч приличаше на „Форд Мондео“, излезе човек, който постепенно придоби очертанията на Ивет. Щъркела дръпна качулката на якето си и застана до шофьорската врата. След още един-два оборота перките на витлото зад нас изчерпаха инерцията си и застинаха.
От един бял „Форд Транзит“ без номера изскочиха двама мъжаги в дънки, които се насочиха към кацналия хеликоптер. Бяха Юмрука и Кютюка, но днес явно не се интересуваха от мен. Ивет ни махна с ръка да се приближим. Докато се тътрузехме натам, тя се опитваше да отвори капака на голямата алуминиева кутия, която беше оставила пред седал- ч ката на колата си. Когато отидохме при нея, тя каза само:
- Ако обичате, контейнерите тук.
Клекнах да отворя чантата си, където бях прибрал двете бутилки. В същото време зад мен пилотът и техникът тръгнаха под бдителния поглед на двамата бабаити. Пилотът вече започваше да се притеснява и му личеше. Очите му шареха напред-назад, докато накрая не срещна погледа ми и почти умолително промълви:
- Какво става тук?
Свих рамене, а единият от посрещачите дружески подметна:
- Няма страшно, брато, не бери грижа Само скачай в джипа.
Както ги бяха подхванали Юмрука и Кютюка, на двамата не им оставаше голям избор.
- Да не забравим и ключовете за пежото, така че да изчистим нещата в Норфолк.
Сузи остави сака си на земята и двамата взехме да ровим по джобовете на дънките си. Извадих торбичката, в която бяхме наблъскали всички вещи на момичето с изключение на мобилния телефон, и я оставих в металната кутия, която по всичко приличаше на хладилна чанта, само дето имаше четири закопчалки вместо две, така че да се затваря херметически. Ивет вече беше доловила миризмата от сака и по лицето й започна да се изписва нетърпение, докато Сузи вадеше ключа от джоба си.
- Оставихме я на паркинга на пистата за конни надбягвания, до спортния център.
Ивет кимна едно „благодаря“ и добави:
- Обадете му се, за да научите някои нови подробности. В жабката на колата съм оставила доксициклин, а в багажника има по един чисто нов бактериологичен екип за всеки от двама ви.
Задната врата на джипа хлопна и автомобилът потегли. Докато затварях капака на металната кутия, долових лека усмивчица по лицето зад качулката „Гор-Текс“.
- Браво и на двама ви, добра работа свършихте. Вдясно от вас виждате мигащата синя светлина, откъдето излиза джипът. Следвайте същия път и ще напуснете пистата. Желая ви успех!
После взе металната кутия и я отнесе на задната седалка на другия автомобил, тъмен „Опел Вектра“, който веднага щом багажът беше поставен отзад и пристегнат с предпазен колан, запали мотора в очакване Ивет да се качи на предната седалка. После колата потегли към мигащата синя светлина, която маркираше пътя навън.
Докато Сузи пренасяше чантите със старите ни екипи в багажника на мондеото, аз включих оперативния си телефон и набрах номера на Мазния. Вдигна чак след второто позвъняване, но тонът му си оставаше все така нетърпелив.
- Къде сте?
- В „Норхолт“. Вече имаме кола.
- Ами мърдайте оттам тогава. Информаторът твърди, че не е и чувал за Кингс крос. Обеща да се обади, но не иска да го замесваме прекалено много, защото се излага на опасност.